— Трябва да побързаш. Провери следния номер. Калифорнийски е и е закачен на ново „Порше Карера“. Бяло. — Кавано му продиктува номера. — Кой е собственикът?
— Да не би да се намираш в… — Джон му каза мястото и номера на телефона, от който звънеше.
— Системата ти за проследяване е адски добра.
— Ад и добро не вървят заедно — отвърна южнякът баптист моментално. — Стой там, където си. Ще се свържа с калифорнийския отдел МПС и ще ти звънна пак след десет минути.
— Действай по най-бързия начин. Ще чакам.
Веднага след като затвори, Кавано изтича до тауруса, метна се в него и потегли, сигурен, че край телефона скоро щеше да се появи полицейска кола, изпратена от Ръдърфорд. Мина десетина пресечки и спря на друга бензиностанция, чийто телефон бе извън сградата. Времето, до този момент препускало в галоп, изведнъж се заточи в мъчително очакване. Точно когато трябваше, той отново мушна фонокартата в телефона и набра номера. Дланите му, стиснали слушалката, бяха хлъзгави от пот.
— Какво откри?
— Нали ти казах да стоиш там и да не мърдаш?
— Какво откри?
— Поршето е на лизинг.
— Какво?
— Само за месец. На името на някой си Джошуа Картър. Фирмата, която му е дала колата, казва, че адресът му е Виста Линда седемдесет и осем в Сийсайд, Калифорния. Местната полиция ще изпрати една необозначена кола да провери.
Кавано едва можеше да говори.
— Кажи им да не се престарават. Картър не живее там.
— Не живее там ли? Щом си го знаел, защо тогава, за бога, ме караш да…
— Надявах се, че ще ми кажеш друг адрес.
— Това е глупаво. Тук организираме координационен център и ти ми трябваш в него. Този път стой там, където си.
— Готово — отвърна Кавано, затвори и хукна към колата.
19.
Господи, Прескот е такъв параноик, че е създал фалшива самоличност във фалшивата самоличност, мислеше си Кавано, докато наблюдаваше фитнес клуба от кафенето от другата страна на улицата. Кучият му син вероятно е направил така, както го посъветвахме в бункера. Проверил е некролозите из старите вестници. Намерил е името на дете, което, ако е било останало живо, е щяло да бъде на неговата възраст. Знаейки, че повечето родители взимат за детето си номер на социалната осигуровка още при раждането му и че в някои щати, в това число и Калифорния, пишат номера на социалната осигуровка в смъртния акт, той е отишъл в архива на общината, където е умряло хлапето, и е помолил за копие от смъртния акт. С номера на социалната осигуровка, взет от смъртния акт, той си е извадил шофьорска книжка и си е направил банкова сметка.
Преструвайки се на задълбочен в списанието в ръцете си, Кавано седеше на стола в дъното на заведението и чакаше. Инструкторът му бе казал, че Джошуа Картър стои обикновено по четири часа вътре. Сега беше пет часът. Втората си фалшива самоличност Прескот вероятно използваше, за да изпробва какво ще стане наоколо. Ако чудотворната му физическа промяна във фитнес клуба привлечеше нечие внимание, той с лекота щеше да се отърве от самоличността на Джошуа Картър и да се покрие, разчитайки на абсолютно надеждната и незаменима самоличност, която Карен му бе създала.
Не мога да се надявам да го хвана сам в клуба, да го упоя и да го изведа навън, без хората наоколо да ме спрат, мислеше Кавано. Но ако го проследя…
В този момент Прескот излезе от сградата. Спирайки се за миг, той примижа срещу слънцето и на Кавано му се стори, че сега той изглежда малко по-изправен, отколкото като влезе. Раменете му като че ли бяха по-широки, гърдите — по-солидни. Бузите му, зачервени от усилието в клуба, сякаш бяха малко по-отслабнали. Каквато и химия да вземаше, тя даваше забележителни резултати в комбинация с упражненията и строгата диета. Пак бе със слънчеви очила и със същите черни мокасини, сиви панталони и син пуловер, с които бе влязъл. Пак носеше същата синя спортна чанта и голият му череп проблесна на слънцето, когато огледа улицата. После сви наляво към паркинга, спря за миг до поршето, огледа се бързо и седна зад волана.
Още като тръгна от паркинга, Кавано изтича навън към тауруса, който бе паркиран зад кафенето. Петнайсет секунди по-късно той го последва. Продължителността на времето бе критична, защото той бе пробвал и двете посоки на улицата и бе стигнал до заключението, че петнайсет секунди са малко по-малко от времето, необходимо да се стигне до стопа и в двата края на пресечката. Докато излизаше от паркинга, Кавано забеляза бялото порше да стига до пресечката вдясно. Секунда след това Прескот свърна вляво.