Кавано се насочи към пресечката, сви вляво и видя поршето напред в движението на около пресечка от него. Знаеше, че не може да се мери със спортната кола, ако Прескот решеше да се възползва от маневреността й и да започне да криволичи по пресечките, взимайки завоите с лекота дори без да нарушава ограничението на скоростта. Кавано обаче мислеше, че след като Прескот бе оставил фитнес клуба зад гърба си, той щеше да зареже богаташкия си имидж, който си бе изградил, и ще положи всички усилия да се слее с околната среда поне дотолкова, доколкото му позволяваше наличието на такава скъпа кола.
В съответствие с тази логика Прескот караше бавно по Дел Монте Авеню — главната улица, която го отведе в близкото градче Монтерей, където на два пъти сви чинно наляво и влезе в двуетажен гараж недалеч от един офис център.
Изходът от гаража бе съвсем близо до входа, но преди това Кавано трябваше да се убеди дали няма втори изход и дали Прескот не е влязъл вътре само за да излезе от другата му страна и да види дали някой няма да повтори маневрата му. Проблемът се състоеше в това, че докато Кавано проверяваше за други изходи, Прескот можеше спокойно да излезе от изхода, за който Кавано вече знаеше. В този момент обаче Кавано забеляза, че толкова много хора искаха да излязат от гаража в работния ден, че вътре се бе образувала опашка и хората търпеливо чакаха да им дойде редът да си платят и да си ходят. Опашката бе достатъчно дълга и Кавано си каза, че докато обикаля да провери за други изходи, Прескот не би могъл през това време да се измъкне оттук.
Както се бе надявал, друг изход нямаше. Връщайки се там, откъдето Прескот бе влязъл, Кавано вкара колата в гаража и бавно мина през целия потънал в синкав дим първи етаж, но не видя поршето. Качвайки се на горния етаж, той забеляза паркираната в зоната „Малки коли“ спортна кола, спряна близо до врата, водеща към офис центъра. Мястото й принуди Кавано да промени стратегията си. Идеалният случай би бил, ако бе намерил поршето паркирано далеч от всякакви врати и сред по-големи коли, за предпочитане джипове, зад които Кавано би могъл да скрие тауруса и да изчака Прескот, когато той се приближи до колата си.
Сега обаче се налагаше да паркира по-далеч. Обмисли дали да не се скрие в някой тъмен ъгъл до поршето и да скочи върху Прескот, преди онзи да я влязъл в колата. Друга алтернатива бе да изреже парчетата плат, които скриваха петната от кръв по седалките. Ако ги натъпкаше в ауспуха на поршето, двигателят нямаше да може да работи. И когато Прескот излезе да види какво става, щеше да е толкова замислен за проблема, че Кавано щеше да има по-добър шанс да го пипне.
Но дали Прескот ще е замислен, запита се Кавано. Или внезапната повреда в колата ще го изправи на нокти? Ако има пистолет и започне престрелка… Не мога да рискувам да го убия.
После му дойде наум, че най-добрият начин да свърши тази работа е да напръска дръжката на вратата със спрея. Когато Прескот я пипнеше да отвори, щеше да се сгромоляса и Кавано щеше да го вдигне, все едно че е пиян, и да го натика в тауруса.
Кавано си сложи найлоновите ръкавици, които бе успял да купи по-рано днес. Извади флакона от найлоновото джобче, в което го бе сложил, и скри ръце зад гърба си, за да попречи на тръгващите си служители да видят, че е с ръкавици. Трийсет секунди по-късно бе седнал отново зад волана на тауруса. След като пъхна спрея в джобчето му, той предпазливо свали ръкавиците, гледайки да ги пипа само от вътрешната страна.
Бе паркирал колата в по-тъмна зона. Служителите, влизащи в гаража, не го забелязваха. В гаража ехтеше шум от отваряне и затваряне на врати. Колите излизаха от клетките си и се насочваха към долния етаж. Гаражът бавно се изпразваше. Стана шест часът и поршето вече беше единствената кола, паркирана срещу стената до вратата, а малко по-нататък около тауруса бяха останали само две-три коли.
Кавано премести тауруса малко по-надалеч, смесвайки го с останалите коли.
Шест и половина. Още няколко служители си тръгнаха.
Седем.
Когато стана осем и единствените коли в гаража бяха поршето и таурусът, Кавано бе обзет от предчувствие.
20.
— Някой е оставил горе порше — каза Кавано на хлапето с халка в носа, което бе в будката на изхода.
— Аха, страхотно е, нали?
— За такава скъпа кола този гараж достатъчно безопасен ли е?
— Винаги има някой като мен дежурен. Досега никой не се е опитал да я открадне.
— Досега ли?
— Собственикът й плаща на месец. Малко странно.