— Ти май си сам.
— Имал си много време да наблюдаваш гаража. Знаеш, че съм единственият човек, интересуващ се от поршето ти.
— Какво сложи върху дръжката на вратата?
— Толкова добре ли си ме следил?
— По подпорните греди на гаража наслагах миниатюрни видеокамери с батерии. Толкова са малки, че почти не се виждат. Интернет е пълен с реклами за тях. „Виж какво прави бавачката на детето ти. Виж как младата дъщеря на съседа прави слънчеви бани“. Гледах мониторите в един ван на долния етаж на гаража.
— Е, значи знаеш, че съм сам.
— Какво сложи на дръжката на вратата?
— Химикал, който при допир с кожата предизвиква припадък.
— И защо си сам? Защо не си казал на правителството къде съм?
— Защото правителството ще сключи сделка с теб, за да те накара да свидетелстваш срещу военните, които те бяха наели, за да създадеш хормона.
— Значи си разбрал за това?
— Предполагам, че единствената причина да не ми го прилагаш на мен в момента е ветрецът, който ще го разнесе, преди да ми е причинил каквото и да било.
— Кой ти каза за това?
— Човек, който нарече себе си Клайн. Той водеше ударната група, която искаше да те отвлече.
— Знам кой е Клайн. — Гласът на Прескот стана по-рязък.
— Няма какво да се притесняваш вече за него. Той е мъртъв.
— Заради теб ли?
— Не. Уби го една жена, която наричам Грейс.
— Грейс?
— Метър и седемдесет и пет висока. Сини очи. Къса руса коса. Изглежда така, сякаш прекарва доста време по фитнес залите. Можеше да е хубава, ако не беше толкова противна.
— И нея познавам. Истинското й име е Алиша.
— Много женствено е за нея.
— Ако и ти беше на нейно място, обучен в експериментална програма за специални операции, и ти щеше да изгубиш доста от женствеността си.
Слънцето бе почти напълно залязло. Наоколо сенките започнаха да преминават в здрач. Кавано се сети защо Прескот бе оставил двигателя на колата да работи намясто. Фаровете бяха запалени и насочени в тях. Прескот не искаше акумулаторът му да падне.
— Именно тя ми даде спрея, дето го пръснах по дръжката на вратата ти.
— Радвам се, че го казваш.
— Така ли?
— Съмнявам се дали знанията и уменията ти се простират до лаборатории и формули. Някой все трябваше да ти го е дал. Но това противоречи на твърдението ти, че работиш сам.
— Не работя с Грейс, повярвай.
— Хайде убеди ме.
— Имам… — Кавано с усилие наруши правилото си никога да не разкрива лични подробности. — …жена.
— Ти ми каза, че нямаш семейство.
— Представи си обаче следното — заобяснява Кавано. — Обикновено я държа далеч от бизнеса. Но след онова, което се случи в бункера, тя се оказа единственият човек, към когото можех да се обърна за помощ. И тя дойде до Кармел с мен. Вчера Грейс я отвлече. Ако не й предам трупа ти… — Думите изведнъж се заклещиха в гърлото му. — …ще умре.
— Доста мощен мотив да ме убиеш.
— Точно обратното. — Внезапен порив на ветреца обля лицето на Кавано с водни пръски от прибоя, но скован от страх, той дори не го усети. — Ако й докарам трупа ти, какво би накарало Грейс да освободи жена ми? Грейс има всички основания да ме мрази. Осакатих я и унищожих цялата й група.
— Осакатил си я?
— Раних я в крака. Затова сега ходи с патерици. Военните вече й нямат никакво доверие.
— Да, всички тези неща определено биха я ядосали — отбеляза Прескот.
— Затова си мисля, че ако й занеса трупа ти, тя ще използва жена ми, за да ми отмъсти за всички беди, които й навлякох.
— Доста вероятно.
— Искам да ми помогнеш — каза Кавано.
Прибоят гърмеше. Двигателят тихо мъркаше. Фаровете блестяха.
— Моля? — сякаш не дочу Прескот.
— Има начин да разреша и двата проблема. — Сякаш огромна преса бе стиснала гърдите на Кавано.
— Да чуем.
— Моята жена означава за мен повече от всичко друго на света.
— Повече от петимата ти мъртви приятели?
— Повече от всичко. Ако нещо се случи с нея, не знам как ще… Помогни ми да я отърва и никога повече няма да чуеш за мен. Няма да правя нищо, за да ти навредя. И на никого няма да позволя.
— Пак ли ще бъдеш мой протектор? — Прескот изсумтя. — И как очакваш да ти помогна?
— Като разрешиш твоя проблем в същото време, когато аз разреша моя. Обаждам се по телефона на Грейс и й казвам, че съм те хванал, но те държа жив, докато освободи жена ми. После уреждам размяната. Ти тръгваш към Грейс, а жена ми тръгва към мен. Това, което Грейс не знае, е, че ти не си ми пленник, а съучастник.