— Искам да отворя онова чекмедже и да ти покажа нещо.
— Бавно.
Служейки си само с връхчетата на пръстите, Кавано издърпа чекмеджето.
— Сутиен. Бикини. Много отдавна престанах да си обличам такива неща.
— Какво? — Лицето на Прескот бавно почервеня.
— В банята ще намериш дамски несесер. Лак за коса. Червило. Крем за лице. Депилатор. Искам у теб да не остане и най-малкото съмнение, че пътувам с жена.
— Добре, убеди ме — каза Прескот неловко. — Въпросът е дали е била отвлечена.
От джобчето на ризата си Кавано извади листчето с номера на Грейс. После се приближи до телефона до леглото, натисна деветка за външна линия, натисна и бутона за комутатора, след което набра мобилния телефон, даден му от Грейс.
Седнали един срещу друг на двете легла, двамата с Прескот, който още държеше пистолета насочен към Кавано, чуха първото позвъняване.
После второто.
Тъкмо когато Кавано започна да се притеснява, че Грейс няма да се обади, чу се стегнат женски глас:
— Ало.
Кавано хвърли поглед към Прескот, сякаш за да го запита: „Познат ли ти е този глас?“.
Устните на Прескот побледняха.
Връзката беше лоша. Добре, помисли си Кавано. Тъкмо няма да забележи кънтежа, който се чува по време на разговор през комутатора.
— Аз съм — каза Кавано.
— Надявам се да се обаждаш с добра новина.
— Пипнах Прескот.
— Мъртъв?
— Искам да чуя гласа на жена си.
— А аз те попитах дали е мъртъв.
— А пък аз казах, че искам да чуя гласа на жена си.
Фоновите смущения нараснаха, после до тях долетяха приглушени и сърдити гласове.
Веднага след това прозвуча острият глас на Грейс:
— Кажи му, че си добре.
Никакъв отговор.
— За бога, кажи му!
— Аз съм… — Скованият от болка глас накара Кавано да затвори очи. — …добре.
— Ето — намеси се Грейс. — Добре е. А сега кажи за Прескот.
— Какво, по дяволите, си й сторила?
— Нищо, което да не мога да направя още по-болезнено.
Кавано изведнъж си представи Джейми с потънало в кръв лице.
— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-скоро ще я обградиш с любов — подигравателно изрече Грейс. — Прескот. Каза, че имаш добри новини. Мъртъв ли е?
— Не.
— Значи това изобщо не може да се нарече добра новина. Защо не си го убил?
Кавано отправи към Прескот безмълвен поглед, сякаш искаше да каже: „Видя ли? Казах ти истината“.
— Защото искам да съм сигурен, че ще ми върнеш жената — каза Кавано.
— Мислиш, че няма да спазя уговорката ли?
— Не и ако ти пратя труп. Какво може да те накара да ми я върнеш? А сега имам с какво да търгувам. Когато видя жена си, тогава и ти ще видиш Прескот. Когато пуснеш жена ми, аз ще пусна Прескот. След това можеш да правиш каквото си искаш с него.
— По дяволите, уговорката ни не беше такава!
— Е, сега вече е такава.
Мълчание. Чуваше се само пукотът на фоновия шум.
— Никак не обичам да ме притискат — каза заплашително Грейс.
— Трябва да се радваш. Каза ми, че се налага да си върнеш доверието на твоите хора от военните до утре сутринта. Е, сега го правиш преди крайния срок. Просто ми дай жена ми, а аз ти давам Прескот. С това проблемите и на двама ни ще свършат.
Грейс замълча и след малко се чу уморената й въздишка.
— Къде искаш да направим размяната?
За трети път Кавано вдигна поглед към Прескот. По пътя към мотела те бяха обмислили как да стане размяната, ако Кавано казва истината и ако Прескот се съгласи да участва. Прескот, който бе имал време да пообиколи района около Кармел, бе направил предложението.
Кавано отвърна:
— На двайсет и четири километра на юг от Кармел по магистрала едно има път, който поема към планината. На табелата пише „Исторически обект“.
— Точно това ми трябва. Културно мероприятие. Какъв е този исторически обект?
— Каменен параклис, построен от един отшелник през 1906 година. Бил банкер, чието семейство загинало през голямото земетресение в Сан Франциско. Почти всичко е порутено от доста отдавна. Рядко някой се качва дотам.
— И откъде си научил за това място?
— И преди съм идвал в Кармел — излъга Кавано. — Като се връщах веднъж от Лос Анджелис, видях отклонението и реших да го разгледам.
— И от мен се очаква да се чувствам в безопасност там, така ли?
— Хей, ти си тази, която получава помощта. А аз искам само да се отърва от този кучи син и да си върна жената. Какво ще правиш с Прескот там, където никой няма да те безпокои, изобщо не ми влиза в работата. Помислих си, че отдалечеността ще ти хареса.
Отново тежка въздишка. Подозренията на Грейс срещу доверието на началниците й. Добра битка!
— Кога?
— След час.