— Не мога да стигна дотам за един час. Нека са два. — Грейс прекъсна връзката.
23.
Кавано натисна бутона на комутатора и сложи слушалката на мястото й. Мускулите на лицето му бяха изтръпнали. Той погледна към Прескот и към оръжието, насочено в корема му.
— Е?
Изпускайки въздух на пресекулки, Прескот като че ли събираше цялата си воля, мобилизирайки целия си организъм, като в същото време сякаш си оставаше здраво стъпил на мястото си. Той хвърли поглед на часовника до леглото — 10:20.
— Лъже, че й трябват два часа, за да стигне дотам.
— Прав си.
— Тя ще отиде там по възможно най-бързия начин — продължи Прескот. — Да заложи капан и да се убеди, че ти не залагаш такъв.
— Пак си прав. И отново ти го казвам: пропуснал си истинската си професия.
— Нямаме много време — каза Прескот.
— И така. Какво избираш? Цял живот да се озърташ през рамо или да решиш проблема веднъж завинаги още тази вечер?
Прескот впери поглед в него, или по-точно казано — впери поглед през него, сякаш Кавано бе прозрачен, сякаш се опитваше да надникне отвъд мрачния хоризонт, зад който се мержелееше битието на човек, гонен и криещ се цял живот.
Накрая той се изправи. Тъмната му брадичка рязко контрастираше с побледнялото лице. По голия му череп се плъзнаха струйки пот. Имаше вид на човек, който произнася най-тежките две думи в живота си:
— Да вървим.
ЧАСТ СЕДМА
Елиминиране на заплахата
1.
— Съблечи си ризата и облечи това. — Кавано се пресегна и измъкна бронежилетката изпод калъфа на задната седалка. — Ризата ти е достатъчно голяма, за да не личи, че отдолу си с бронежилетка. После си облечи сакото, за да скриеш пистолета.
Таурусът бе паркиран в сенчестия заден край на паркинга на мотела. Използвайки колата като прикритие, Прескот направи това, което му бе казано. Почти плоският му корем, който Кавано успя да мерне само за миг, го изненада.
Когато Прескот си облече и сакото, Кавано отново се пресегна назад и извади ролка изолирбанд.
— А сега се качи отпред. Аз ще карам, а ти през това време усучи краката и ръцете си с това.
Прескот го изгледа с подозрение.
— Направи го така, че да изглежда здраво — посъветва го Кавано. — После вземи това. — Кавано отвори предната врата и извади големия нож, който Прескот го бе накарал да остави под педалите заедно с пистолета, преди да влязат в мотела. Натиснал с палец бутончето на дръжката, Кавано отвори ножа и го подаде на Прескот. — Резни лентата от вътрешната страна така, че като напънеш с крака, да я скъсаш.
Прескот продължаваше да го фиксира с изпълнен с подозрение поглед.
— Не мислиш ли, че ако исках, досега да съм ти взел пистолета и да съм те убил? — отегчено попита Кавано. — Ти си само на метър от мен. Щом си с мен, няма от какво да се плашиш. Увий глезените си с това нещо, после резни лентата от вътрешната страна. И внимавай. Ножът е остър.
Кавано се качи в колата, взе пистолета от пода, пъхна го в кобура и зачака Прескот да събере достатъчно кураж и сили, за да седне до него.
После подкара веднага и две пресечки по-късно спря пред ярко осветения магазин за хранителни стоки, който бе забелязал на идване към мотела. „Отворено до полунощ“, пишеше на табелата отвън. Той изтича вътре и след пет минути се върна с книжен плик, чието съдържание изсипа на задната седалка.
Качи се отпред и потегли, а Прескот се извърна назад и впери недоумяващ поглед в четирите неща отзад: бутилка безцветен сироп, бутилка червена хранителна боя, пластмасова купа и голяма пластмасова лъжица.
— Тия неща пък за какво ти са?
— Разбъркай малко сироп и боя в купата — заповяда му Кавано и свърна към изхода за магистрала 1.
— Защо, за бога?
— Тъй като нямаме професионален гримьорски несесер, това е най-добрият начин да имитираме рани и петна засъхнала кръв.
Кавано вмъкна колата в потока фарове, поели на юг. Въпреки нетърпението си, спазваше стриктно ограничението на скоростта. Часовникът на таблото показваше 22,40 ч. Трябваше да се доберат до мястото по най-бързия начин, а вече бяха изгубили двайсет минути.
Прескот свърши с разбъркването и бръкна във вътрешния джоб на сакото си, измъквайки сив, метален флакон.
Кавано замря.
— Това не е ли…
— …хормонът — кимна Прескот. — Прав си. Не го използвах, като бяхме на брега, защото ветрецът щеше да го разнесе. Ако завъртя капачето, се задейства предпазен закъснител, който държи флакона затворен двайсет секунди. После го отваря и съдържанието му, което е под налягане, излиза навън.
— Имаш намерение да го ползваш при срещата?