— След малко ще излезем на друга поляна — каза Прескот. — Параклисът е построен на склона на отсрещната й страна. Не че има кой знае какво да се види. — Дишането му се бе ускорило и думите излизаха накъсани. — С изключение на малката куличка с кръста отгоре, всичко друго е порутено.
— След като вдишаш, преброй бавно до три.
— Какво?
— Задръж дъха си и преброй до три. После издишай и пак преброй до три. Направи го няколко пъти. Помага. А сега се свлечи надолу, преди да са те видели. Престори се, че си в безсъзнание.
Побледнял толкова, че се виждаше и на тъмното, Прескот се подчини.
Кавано се заслуша в отмерените интервали на пресилено отчетливото дишане на Прескот, свлякъл се като парцал на предната седалка до него. Всяко трепване на колата по неравния път, всяко подрусване му действаше така, сякаш бе предизвикано от подскачането на собственото му сърце. Навлезе в остър завой и след малко изведнъж излезе на още една поляна, която бе осветена не само от луната, но и от внезапно блесналите фарове откъм мястото, където според думите на Прескот би трябвало да се намира параклисът.
— По дяволите, тя е дошла преди нас — изпъшка Кавано.
3.
Той не намали и не реагира, сякаш се бе стреснал, и просто продължи по черния път, карайки право към фаровете.
— Готов ли си? — попита той свлеклия се на пода Прескот.
— Малко е късно да кажа, че не съм.
— След пет минути ще си свободен. А аз ще прегърна жена си.
— Тоя номер с бъдещето време направи чудеса с мен, когато бягахме от склада — каза Прескот. — Да. След пет минути ти ще прегърнеш жена си, а аз ще съм свободен.
Чувайки Прескот да го изрича, Кавано почувства наистина магията на думите.
— Дай да видим сега дали си толкова добър артист, колкото и биохимик.
— А също така… — долетя задъханият шепот на Прескот отдолу — …да видим дали си толкова добър протектор, колкото обеща да бъдеш.
Таурусът се приближи до фаровете. Подпряна на патерици, Грейс бе застанала до кола, чиято популярност, а оттук и способност да се слива с околната среда, я бяха направили предпочитано превозно средство сред специалистите, занимаващи се със сигурността — Мъркюри Сейбъл. Зад колата се виждаше осветената от фаровете на тауруса кула с кръста отгоре. Отдолу бяха порутените стени.
Той спря на двайсет и пет метра от колата на Грейс, извън обсега на добро нощно попадение от пистолет. Разбира се, винаги съществуваше възможността тя да е скрила някого в гората със снайпер в ръка, обаче на него щеше да му трябва мерник с нощно виждане, а Кавано се съмняваше дали Грейс ще успее да се снабди толкова бързо с такава сложна апаратура. Освен това блясъкът и от двата чифта фарове би попречило на уреда за нощно виждане, който работеше на принципа на улавяне на околната светлина и многократното й увеличаване, което означаваше, че снайперистът щеше да бъде заслепен и нямаше да може да види нищо.
Кавано остави двигателя да работи намясто, остави и фаровете да светят и излезе. Нощта бе хладна, в пълно съответствие с хладината, загнездила се в гърдите му.
Присвивайки очи срещу ярката светлина и опитвайки се да говори спокойно, той извика:
— Подранила си.
Това му напомни за разговора, който водиха в мъглата тази сутрин. Гласът му отекна от околните ридове.
— Виждам, че това не те изненадва, както не изненадва и мен това, че и ти се опита да дойдеш по-рано — отвърна Грейс. — Отвори всички врати.
Кавано се подчини. Единствената причина да го кара да прави това бе, че някой се бе скрил между дърветата отстрани и можеше да види какво има в колата. Това го обезпокои, защото евентуалният снайперист, скрил се там, можеше и да не използва принципа на увеличената светлина за мерника си, а принципа на излъчваната от човешкото тяло топлина, и фаровете в този случай нямаше да бъдат никаква пречка.
С натежало сърце той отвори задната лява врата, заобиколи задницата и отвори задната дясна, после мръдна малко напред да отвори предната дясна. След това отново застана до фаровете, надявайки се, че вместо да го осветяват директно, по този начин могат да му служат като прикритие.
Но вече подозираше, че най-лошите му страхове се сбъдват и планът му няма да успее.
Моля те, Господи, помогни ми да си върна Джейми, помоли се той безмълвно.
В този момент Грейс каза нещо, което отново събуди надеждите му:
— Къде е Прескот?
Защо пита, учуди се Кавано. Всички врати са отворени и щом има човек отстрани, той трябва вече да го е видял. Снайперистът, с помощта на уоки-токи или малка радиостанция, би могъл да й каже, че Кавано не си води помощ.