— Хайде да се прибираме у дома — каза той на Джейми. Вдигнал ръка, готов да я прегърне, той й помаха да се приближи още.
Но някакви неочаквани движения отвъд Прескот привлякоха вниманието му. Подпряна на едната патерица, Грейс вдигна другата да удари Прескот през лицето. През това време придружителката й държеше пистолета си насочен в Прескот.
Дадох дума, помисли си Кавано.
Грейс замахна с патерицата и Прескот отново се срина на колене — този път за да избегне удара. Патерицата изсвистя над главата му, а самият той падна по лице, притискайки ръце под тялото си.
Сега къса лентата и вади пистолета изпод сакото си, каза си Кавано.
Грейс едва успя да запази равновесие, но това не я възпря веднага след това да се приготви за нов удар.
В момента, в който Прескот се изтърколи, за да го избегне, движенията му бяха станали толкова бързи за замаяното му състояние, че нямаше съмнение какво ще си помислят Грейс и другата жена. Кавано измъкна пистолета си.
Чуха се три изстрела от три различни оръжия — толкова бързо един след друг, че прозвучаха почти като автоматен откос. Придружителката на Грейс удари Прескот в гърдите. Разтърсен здраво от удара, Прескот също стреля и уцели Грейс в главата. Хвърлената за част от секундата преди това патерица се завъртя във въздуха и се заби в земята до него. Кавано чу писъка на другата жена, когато куршумът му я удари в гърдите и я отхвърли назад. Четвърти изстрел, прозвучал малко по-късно от първите три, прекъсна писъка й, когато куршумът, изстрелян от Прескот, я намери в лицето и я укроти.
Над поляната се възцари тишина. Из въздуха се носеше мирис на кордит, димът от изстрелите повися малко над тревата, после се разнесе в нощния въздух.
С писнали уши и опънати нерви, Кавано се изви към Джейми и с облекчение я видя просната на земята. Бе паднала там още когато прозвуча първият изстрел.
— Добре ли си?
— Да.
— Сигурна ли си?
— Да.
Той се обърна към Прескот.
— А ти?
Проснат на земята, мъчейки се да поеме дъх от попадението на куршума в бронежилетката, Прескот не можа да отговори веднага. Освен това явно му трябваше повече време, за да осъзнае, че всичко е свършило и няма защо да се плаши повече.
— Да.
— Аз сдържах на думата си — каза Кавано. — Помогнах ти. Пазих те. Тъй като ти също ми помогна, няма защо да се страхуваш от мен. Колкото и да те мразя, никога повече няма да се занимавам с теб.
Прескот кимна, без да става от земята, мъчейки се да си поеме дъх.
— Ако не си забравил да си изтриеш отпечатъците от патроните, преди да ги заредиш в пълнителя, намери гилзите и го направи сега — посъветва го Кавано. — Вземи колата на Грейс, за да се измъкнеш оттук. И когато я захвърлиш, не забравяй пак да изтриеш всичко, до което си се докосвал.
— Няма да забравя.
— Значи договорът ни приключи.
Без да изпуска Прескот от поглед и без да сваля насочения си към него пистолет, Кавано отстъпи назад към Джейми, помогна й да се изправи и продължи да отстъпва към колата.
— Добре ли си? — попита я отново. — Да те заведа ли на доктор?
Прескот седна на земята и се хвана за мястото, където куршумът бе ударил жилетката — там явно щеше да остане синина.
Зад Кавано и Джейми фаровете на тауруса продължаваха да блестят и силуетите им хвърляха дълги сенки на земята. Двигателят му тихо продължаваше да работи.
Кавано стигна да тауруса и насочи Джейми към дясната му врата.
Изведнъж Джейми се разтрепера неудържимо в ръцете му, а краката му внезапно омекнаха. Откъм колата се носеше неприятна миризма, която изпълни ноздрите му и от която сърцето му побесня. Устата му пресъхна. Дишането му се учести драстично.
Металният флакон на седалката, схвана той веднага. Прескот е развил капачката, преди да го извлека от колата!
Докато хормонът продължаваше да бълва от флакона, Кавано го сграбчи и го хвърли към Прескот. Към мястото, където беше Прескот. Докато Кавано се занимаваше с Джейми и флакона, той бе изчезнал.
В момента, в който Кавано се извърна към Джейми, за да я натика в колата, от тъмнината екна изстрел и тя залитна към него.
— Неее!
Хормонът разпъваше гърдите му. Неспособен да спре треперенето, той прихвана Джейми с една ръка, а с другата стреля в мястото, откъдето бе видял проблясъка от изстрела. Стори му се, че съзря някаква тъмна сянка да заляга зад колата на Грейс. Ярко осветен от светлината на фаровете й, той стреля по колата на Грейс с разтреперана ръка, не можа да уцели десния фар и веднага стреля още два пъти. Крушката вътре избухна и десният фар изгасна. Но преди да успее да счупи и левия фар, Прескот отвърна на огъня и куршумът му мина толкова близо, че усети вятъра от него над главата си.