Дал си сметка, че отворената дясна врата на колата не може да служи за прикритие срещу куршуми, Кавано натика Джейми на дясната седалка и сърцето му се сви, като видя разширяващото се от дясната страна на гърдите й червено петно.
В предното стъкло на колата цъфна дупка.
Кавано се надвеси над Джейми. Сега вече двигателят на тауруса осигуряваше добро прикритие и той бързо разкъса блузата й. Дробовете й хриптяха. Острата миризма на хормона почти го задави, докато посягаше за ролката изолибранд към мястото, където я бе захвърлил Прескот. С треперещи пръсти, тресящ се целият, той откъсна едно парче и го лепна на гърдите на Джейми, затваряйки входящата рана. Хриптенето в дробовете спря.
Той откъсна още едно парче и го затисна върху изходящата рана на гърба й. Снишавайки стреснато глава от още два-три куршума, пробили предното стъкло, той припълзя през Джейми, сви се зад волана, после се пресегна и затръшна дясната врата. Без да надига глава, Кавано включи на задна и натисна педала на газта до пода. Изпод превъртелите на място гуми се разлетя пръст и трева, колата се хвърли назад и той изчака малко да набере скорост, преди да си вдигне крака от газта и да врътне волана четвърт оборот. Колата се завъртя на 180 градуса, подлагайки задницата си на куршумите на Прескот. С трескаво движение Кавано премести скоростния лост напред, натисна газта отново до пода и ускорението затвори и останалите три врати.
Свил се зад волана, за да не превърне силуета си в мишена, той насочи цялото си внимание в шофирането до такава степен, че едва успя да намери копчетата за сваляне на стъклата. Успя накрая да свали някои от тях с десетина сантиметра, за да проветри купето, а в това време в задното стъкло с пукот се появи дупка. Тресейки се като от треска, той се сви още повече. Прескот явно бе решил да свали малко мерника и да се цели в багажника, защото този път звукът от попадението на куршума дойде оттам. Сигурно се надява куршумът да го пробие, да мине през облегалките и да удари някого от нас, успя да си помисли Кавано. Обаче той се сплеска в стоманения лист, който Кавано бе сложил в задния край на багажника.
Носейки се с пълна скорост към дърветата в края на поляната, Кавано не можа да изпита увереност от факта, че Прескот вече бе почти изпразнил пълнителя си. Можеше да вземе пистолета на Грейс и този на другата жена.
Хвърляйки поглед в огледалото за обратно виждане, Кавано видя как единият фар на колата отзад се люшна напред, спускайки се след тях.
Кучият му син мръсен, помисли си Кавано, закопчавайки с треперещи пръсти колана си. А аз обещах да го пазя!
Фаровете на тауруса хлътнаха между дърветата и разкриха гледката на остър завой надясно и надолу — гледка, за която забавените рефлекси на Кавано едва ли бяха подготвени.
Дадох му дума да не го закачам!
Колата жестоко поднесе встрани, издра дясната си страна в един бор и се върна на пътя, подчинявайки се на волана, с който Кавано успя да се пребори. Но веднага след това дойде още един завой, този път ляв, и Кавано само трябваше да врътне леко волана, за да го отсече. Първото занасяне обаче му бе убило скоростта и хвърляйки поглед на огледалото, той видя, че светлината от единия фар се приближаваше бързо между дърветата.
Тъй като Джейми лежеше на предната седалка ранена, а самият той се разкъсваше от действието на хормона, Кавано си даде сметка, че Прескот има предимство. Сякаш за да потвърди мисълта му, последвалият остър завой едва не свали Джейми от седалката. Кавано отново трябваше да намали скоростта, да пусне волана с едната ръка, да намести Джейми и да я закопчее с колана.
Тъмните сенки на дърветата изведнъж останаха назад и те излязоха на първата поляна. В огледалото „еднооката“ кола вече бе по-близо до тях. Кавано чу ударите на още куршуми в стоманения лист отзад.
Носейки се през потъналата в тъмнина поляна, той се помъчи да намери бутона, който бе закрепил под таблото. Откри го, натисна копчето и избухналата отзад ярка светлина за миг го заслепи. Щом на мен ми действат така, значи оня нищо няма да вижда, мина му през ума. Стоватовите кварцови халогени бяха насочени право в предното стъкло на преследващата ги кола и силата на 480-те хиляди свещи сякаш едва не го спука.
Настъпил отново газта до пода, Кавано летеше през поляната като вятър. Хвърляйки поглед в огледалото, той видя, че задните фарове светеха с такава сила в колата на Прескот, че единственият й фар не се виждаше. Представи си как Прескот засенчва с ръка очите си и вдига крак от газта.