— Сълзотворен газ.
— Какво?
— Колата е направена по начина, по който се правят всички коли на Тайните служби. Бронирана е и… — Новата картина, появила се на монитора, го накара да млъкне. — Смайващо. С такава амбиция тия момчета, ако бяха политици, щяха да управляват света.
На екрана още двама наркомани се приближаваха към тауруса.
— Намали звука на говорителя — каза Кавано на Прескот.
Без да задава въпроси, Прескот се подчини.
Кавано изчака двамата да се приближат по-близо до колата и натисна трето копче на дистанционното.
Изпод калниците изхвърчаха малки черни флакони. По форма наподобяващи миниатюрни консервени кутии, те загърмяха начесто и гръмко, разтърсвайки говорителя, макар звукът му да бе намален. Множеството експлозии бяха толкова ярки, че камерата едва успяваше да поддържа контраста.
Когато димът се разнесе, двамата наркомани лежаха неподвижно на бетона.
— Господи боже, ти ги изби! — извика Прескот.
— Не.
— Но гранатите паднаха съвсем близо до тях.
— Това не бяха гранати.
Двамата мъже на екрана се размърдаха.
— Хвърлих им светлинни бомби — каза Кавано.
— Светлинни бомби?
— Прилично на граната, само дето не пръска шрапнели. Обаче ослепява и оглушава за известно време. На тия момчета ще им се сцепят главите от болка.
Двамата наркомани от екрана с усилие се изправиха на крака, притискайки длани до ушите си.
— Обаче тази кола може да хвърля и бойни гранати, ако се налага — продължи Кавано. — Под фаровете й могат да се монтират и картечници. Най-известните диктатори и наркобарони са си поръчвали тия екстри. Обаче в по-луксозни от тауруса коли, разбира се. Повярвайте, господин Прескот, можем да се погрижим за вас.
Кавано отново обърна поглед към мониторите, където една от камерите показваше тауруса от нивото на земята. Виждаше се част от пространството под колата и той присви поглед към някаква белезникава сянка отдолу. После посочи с пръст.
— Тази камера може ли да увеличава образа?
— Всичките го могат.
Прескот завъртя съответното копче, увеличавайки изображението на монитора. Сянката под тауруса прие формата на малка кутия. Господи, сигурно някой от наркоманите я е пъхнал там.
Таурусът експлодира и той стреснато примигна.
7.
Трясъкът от говорителя бе толкова силен, че разтърси стаята. На екрана се видя как таурусът се подметна във въздуха и обхванат в пламъци, се тръшна тежко обратно на бетона, а парчета от него се разлетяха на всички страни.
Прескот стоеше като закован, зяпнал в монитора.
Втора експлозия разтърси стаята. На друг монитор се видя как външната врата, през която Кавано преди малко бе влязъл в сградата, литна като птичка навътре в залата, съпроводена от кълбета дим и пламъци, които моментално изпълниха долната стълбищна площадка. Веднага след тях влетяха трима мъже и макар косите им да бяха сплъстени, а лицата — обрасли и мръсни, в очите им нямаше и следа от равнодушието на бездомника или отчаянието на наркомана. Излъчваха такава спокойна решимост на врели и кипели в битки бойци, каквато Кавано рядко бе виждал.
— Има ли някакъв изход оттук?
Прескот продължаваше да зяпа тъпо в монитора, на който тъкмо се виждаше как единият от мъжете спира с насочен към асансьора пистолет, а другите двама щурмуват стълбите.
— Прескот! — извика Кавано, вадейки оръжието си.
Прескот не помръдна.
Кавано го сграбчи, завъртя го към себе си и го разтърси.
— За бога, чуй ме! Има ли друг изход оттук?
Вместо отговор Прескот се хвърли към едно от таблата и завъртя някакво копче.
— Какво правиш? — попита Кавано.
Прескот впи поглед в друг монитор.
Двамата мъже се появиха в полезрението на камерата в горната част на стълбището. Те се спряха и вдигнаха оръжията си нагоре, сякаш им се бе сторило, че нахлуването е станало твърде лесно и сигурно нагоре има заложени капани.
На монитора, който показваше входа на сградата, през пушеците вътре влетяха още двама опърпани мъже. В ръцете им също имаше пистолети.
Тръгнаха нагоре по стълбите, после спряха също като първите двама. Предпазливо занадничаха ту нагоре, ту надолу, търсейки евентуална заплаха.
— Затваряш стълбището отгоре и отдолу, това ли е? — попита Кавано.
Но на екрана не последва никаква експлозия. Не загърмяха никакви скрити оръжия. От стените не блъвнаха никакви пламъци. Обаче мъжете явно се притесняваха от нещо. Различните монитори показваха мъжа долу пред асансьора, двамата, които току-що бяха спрели в стълбището, и другите двама по-нагоре, вперили тревожни погледи към най-горния етаж, сякаш бяха сигурни, че ще влязат в смъртоносен капан.