Заминал е, помисли си Кавано. Трябва да закарам Джейми в някоя болница.
Тя изстена.
Боже мили, не й позволявай да умре!
Отпред се изправи нова стена от дървета. Изведнъж таурусът се разтресе, блъснат отзад от колата на Прескот. Ударът се оказа толкова силен и изненадващ, че Кавано тресна глава в облегалката и отхвърча напред, задържан само от коланите. Главата на Джейми — също. Не!
Вместо да изостане назад поради това, че не вижда, Прескот бе използвал ярката светлина на задните фарове като ориентир. Без да вижда нищо друго освен тях, Прескот бе натиснал газта и бе настигнал тауруса. Блъскайки се в него, той остана толкова близо до колата, че предницата му отразяваше яркия блясък, който изпълни купето на тауруса и се отрази от огледалото за обратно виждане, заслепявайки Кавано.
Кавано перна огледалото нагоре и отклони отразената светлина. Борейки се да удържи волана, той отново усети удара върху тауруса отзад. Прескот явно не бе научил нищо от онова преследване с колите, когато бягаха от склада. Колата, която Кавано бе откраднал, бе удряна отзад много пъти без почти никакъв ефект. Смачкани брони. Раздрусани пътници. Обаче колата си оставаше в движение.
Колата на Прескот отново удари тауруса и близостта й до задницата му за малко засенчи яркия блясък на задните фарове. Или може да се опитва да ги счупи, мина му през ума на Кавано. Намалявайки скоростта, за да се приготви да се гмурне пак между тъмните сенки на дърветата, той усети натиска отзад и разбра какво се мъчи да направи Прескот. Господи, той се опитва да ме тласка с такава скорост, че да ме принуди да изпусна управлението. Опитва се да ме блъсне в гората.
Въпреки риска, на Кавано не му остана да направи нищо друго, освен да увеличи скоростта. Когато се отлепи от колата отзад, стана ясно, че Прескот все пак бе успял да счупи единия фар. След това на Кавано му остана време само да мисли как да върти волана и кога да натиска спирачката. Поднесъл още на първия завой, той смачка единия калник. Отзад няколко куршума се сплескаха в стоманения лист. След това един от тях удари и другия фар и блясъкът зад тауруса изчезна. Единствената светлина идваше от здравия фар на колата отзад.
Дърветата рязко свършиха и Кавано сви надясно, поемайки по крайбрежния панорамен път. Гумите му изпищяха, когато изведнъж натисна газта до пода и подкара на север към Кармел.
Джейми отново изстена.
— Дръж се! — извика той към нея.
Зад него Прескот изскочи със занасяне по тясната лента. Вляво от тях океанът лениво помръдваше посребрените си от лунната светлина води. Вдясно се носеха покрити с гъста растителност хълмове, които постепенно се отдалечаваха от пътя. Нямаше светлини нито от коли, нито от къщи. Той навлезе с голяма скорост в един завой и едва успя да излезе от него. Воланът се въртеше някак неохотно, сякаш нещо по управлението се бе счупило. Тогава му дойде наум, че проблемът сигурно е в гумите. Ако Прескот е успял да пробие някоя от тях, тя не е гръмнала, но е започнала да изпуска, каза си той.
В това време Прескот се приближаваше. Когато Кавано влезе в следващия завой, трудното управление го принуди да намали скоростта. Без да намали скоростта, задната кола се наниза в задницата на тауруса, разтърсвайки жестоко Джейми. Кавано обаче нямаше време да мисли за нея. Единственото нещо, заело съзнанието му в този момент, бе шофирането.
Трудността на въртене на волана се задълбочи. Минавайки покрай светлини на къщи, Кавано си каза, че може би има шанс. Излязъл на прав участък, той натисна газта докрай, опитвайки се да увеличи дистанцията, но спадналата гума попречи на тауруса да се държи както трябва на пътя.
Пред тях се появиха фарове. Секунда след това се разминаха с тях и Прескот отново удари тауруса, отдръпна се малко, после пак се приближи, готвейки се сякаш за следващия удар, но в последния момент кривна встрани, като че ли се канеше да го задминава.
Не! — помисли си Кавано.
Както се бе научил от Кавано, с предния си десен калник Прескот леко чукна задния ляв калник на тауруса. Подпомогната от спадналата гума, маневрата завъртя предницата на тауруса наляво, а задницата — надясно. Прескот префуча в безопасност покрай тях, а Кавано се озова завъртян към посоката, от която бе дошъл. С лудо прорязващи тъмнината фарове, таурусът се блъсна в ниския парапет на малко мостче, преметна се бавно през него, задържа се за миг на една страна, после се претърколи през парапета и падна от моста с колелата нагоре. Завъртя се във въздуха на другата страна и преди да се удари във водата долу, отново зае нормалното си положение. Кавано усети страхотен удар, когато колата плесна с все сила във водата.