4.
— Джейми!
Тя изстена до него.
Замаян, Кавано се опита да прочисти съзнанието си. Тъй като колата потъваше, налягането на водата нямаше да му позволи да отвори вратите, докато купето не се напълнеше с вода и налягането не се изравнеше. По време на преследването той бе успял да свали едно от стъклата с десетина сантиметра. Сега натисна копчето, което щеше да свали шофьорското стъкло до долу. Надявайки се да избута Джейми през него и след това да пропълзи след нея, той изтръпна, като видя, че то не помръдва.
Усетил студената вода в краката си, докато вадеше големия нож от джоба си, той замахна с дръжката, счупи стъклото до себе си и се захвана да разчиства остатъците, когато тъмната сянка отвън го спря. Луната, подпомогната от все още светещите фарове, му даде да разбере, че това е скала.
Извръщайки поглед към дясната врата, Кавано забеляза, че и там има скала. Таурусът бе паднал в нещо като голям улей между две скали. Отстрани не можеше да се излезе — нито от предните, нито от задните врати.
Бързо изритай предното стъкло, помисли си Кавано. И веднага се сети, че когато колата се прехвърляше през парапета, таванът й бе хлътнал и предното и задното стъкло се бяха пръснали, като на тяхно място бе останало много тясно пространство, през което човек не би могъл да се измъкне.
Студената вода стигаше вече до коленете на Кавано. Колата потъваше и фаровете и светлината на таблото примигнаха. Разтреперан, Кавано издърпа Джейми колкото можа по-нагоре, опитвайки се да й осигури въздух колкото е възможно по-дълго. Краката му бяха изтръпнали.
Вратите. Не могат да се отворят заради скалите.
Стъклата. Не може да мине през тях.
Таванът.
Кавано отвори големия нож, разряза тапицерията и я свали долу. Таванът бе хлътнал навътре. Поддържащите го от четирите страни колонки се бяха свили навън.
Стиснал ножа здраво, Кавано замахна нагоре. Сред агентите този вид нож си бе спечелил репутация на инструмент за всичко. Острието му беше остро като бръснач и закалено като длето, металът — изключително здрав, а върхът — изчислен за максимална издръжливост. Накъдреното му острие можеше да реже метал. Можеше да нареже врата на кола на ивици, а Кавано веднъж бе чул един да се хвали, че пробил с него и бронежилетка.
Така че както остротата и умелата направа, така и силата, с която замахна, прекараха ножа през ламарината на тавана. Той го разклати, издърпа го и отново го заби, пак го разклати, пак го измъкна и пак го заби, опитвайки се да изреже отвор. През това време водата стигна до чатала му, но той не й обърна внимание, а продължи да забива ножа, без да обръща внимание и на болката, разнасяща се по тялото му от силните последователни удари. Забиваше острието в самозабрава, стенейки от усилието и от болката. Изведнъж видя, че Джейми се бе наклонила на една страна, скланяйки глава към надигащата се вода, която вече стигаше до корема му. За миг спря да удря по покрива, намести я и отново заудря тавана с ножа, стараейки се да направи кръг. Дъхът му излизаше на пресекулки и макар да можеше да види кълбетата в студения въздух, по челото му изби пот. Водата стигна до гърдите му. Той не спираше с ударите по тавана, но покачилата се вода му пречеше да замахва както трябва и ножът вече не продупчваше тавана.
Фаровете изгаснаха, а заедно с тях и осветлението на таблото. Останал на тъмно в потъващата кола, Кавано изстена вътрешно. Тъй като водата ограничаваше движенията му и вече не виждаше къде удря в тавана, нямаше да успее да изреже отвора. Усети как Джейми пак се изхлузва към покачващата се вода, той пак я оправи и я докосна по лицето. На косъм пред сълзите, той изстена наум: съжалявам. Ако те обичах достатъчно, сега щях да съм си у дома. Не можах да те защитя. Толкова съжалявам.
Когато водата се надигна до средата на гърдите му, Кавано бе обхванат от силен пристъп на ярост. Бог да ми е на помощ, тук трябва да има…
Той веднага натисна бутона за отваряне на багажника. Изрита обувките си, прехвърли се през облегалката и се пльосна на задната седалка. Треперейки от студ, той откачи облегалката на задната седалка и с помощта на ножа разкъса платното отзад, стигайки до стоманения лист. Блъсна го силно и той падна в багажника. После пое дълбоко дъх и се гмурна през отвора, влизайки в наводнения багажник. Тежестта на водата отгоре бе попречила на багажника да се отвори. Той го натисна нагоре, но макар да бе освободил ключалката му от купето, нищо не се случи. Ключалката му сигурно се е повредила, докато оня ме е блъскал, мина му през ума. Натисна по-силно. С агонизиращи дробове, той разчовърка ключалката с помощта на ножа, мушка, блъска — и накрая нещо поддаде. Натискайки силно с гърба си, той успя да вдигне капака на багажника.