Выбрать главу

Въздух! Той пое няколко пъти дълбоко, после отново се гмурна обратно в купето и вдигна глава, удряйки я в тъмното в тавана. Издишването му прозвуча като рев в тясното пространство. Трескаво прецени, че между водата и сплескания таван оставаха не повече от десетина сантиметра. Без да губи и секунда, той отново пое въздух, после потъна под вода, напипа Джейми на предната седалка и я вдигна над водата.

Стонът й го изпълни с надежда. Няма начин да стенеш, ако не дишаш. Свали й обувките. После я извърна към себе си, отвори разбитата й уста и вдъхна в нея, опитвайки се да изпълни дробовете й с въздух, който се надяваше, че ще й стигне за това, което се бе наканил да направи — да я издърпа над облегалката и да я изтегли през отвора в багажника. Успя да я извлече в багажника и хванал я здраво през кръста, се оттласна нагоре през отворения капак, борейки се с течението.

Изпита чувството, че е подмятан насам-натам, без да може да се ориентира в посоките.

Хиляда.

Две хиляди.

Три хиляди.

Четири хиляди.

Двамата излязоха на повърхността и на Кавано му се стори, че чува гърмежи, но това бе от водата, блъскаща неспирно скалите. Джейми пое въздух и със свободната си ръка Кавано направи опити да плува.

Ослепи го ярък блясък от фенерче. Бе насочено към него от моста, издигащ се на шест метра над главата му, близо до мястото, откъдето бе паднала колата. Прескот, помисли си Кавано. Е сега вече щеше да си свърши работата докрай. Мъчейки се да доплува към скалите, той всеки момент очакваше куршума, който сигурно нямаше да усети, тъй като щеше да му пръсне главата. Знаеше, че тогава Джейми щеше да се удави, ако, разбира се, Прескот не застреля най-напред нея. Телата им щяха да поемат надолу по течението и да стигнат до морето. А бяхме толкова близко.

— Мръсен кучи син такъв! — извика Кавано извън себе си.

— Какво? — викна в отговор мъжки глас. Не беше Прескот. — Не те чувам. Опитай се да стигнеш до скалите.

На Кавано не му останаха сили да отговори. Ярката светлина продължаваше да го заслепява.

— Забелязах огънатия парапет, спрях и видях как колата потъва! Викнах полицията! Дай още малко. В камиона имам въже!

5.

С кислородна маска на лицето и със система, забодена в лявата й ръка, Джейми лежеше на носилка, която две сестри бързо вкараха през ярко осветения вход на спешното отделение. Часовникът на стената в коридора показваше 00,35 ч.

Загледан в затварящите се врати, Кавано се загърна в одеялото.

— Чух, че си спрял кръвотечението с изолирбанд — каза глас зад него.

Кавано се обърна към Ръдърфорд, чието тъмно лице бе посивяло от умора. И той като Кавано още беше с лепенките от побоя.

— Това трябва да започнем да го преподаваме в Академията — продължи Ръдърфорд.

Кавано с труд успя да изговори няколко думи:

— Радвам се да те видя, Джон.

— Трудно ми е да повярвам, като видях какви усилия положи да не ме видиш.

— Кога се включи?

— Тази вечер. Веднага щом стана ясно, че се ебаваш с нас, няколко души от нашите решиха да отидат в Кармел и да поогледат малко. Всъщност второто ти обаждане го приех на борда на самолета някъде над Охайо.

— И си казал на полицията да ти докладва за инциденти с хора, отговарящи на нашето описание, а?

— Изглеждаше ми разумен ход. Как все на теб се случват такива неща? — Ръдърфорд кимна към входа на болницата. — Ще се оправи ли?

Кавано сведе поглед надолу.

— Не знаят.

— Съжалявам много. Можехме да се опитаме да я отървем.

— Да се опитате? Преди това трябва да се координирате. А нямаше време. Правителството щеше да гледа да пипне Прескот, а не да помага на мен. Нямах право да рискувам.

— Докторите казаха ли кога ще могат да съобщят нещо за състоянието й?

— След четири до пет часа.

— Доста време — каза Ръдърфорд. — Можеш да го прекараш в ареста, но можеш да го прекараш и с нас. Мислиш ли, че вече си в състояние да ни помогнеш в залавянето на Прескот?

6.

В оперативната стая в полицейския участък в Монтерей имаше два реда чинове, по които бяха насядали уморените представители на местното правосъдие и правоохранителните органи, заслушани в думите на Кавано. През цялото време звъняха телефони. И когато някой отговаряше, Кавано напрегнато очакваше да го повикат и да му кажат какво става с Джейми. Поне до този момент нищо такова не се случи.