— В момента един художник подготвя портрет по описанието, което ни даде — увери го Ръдърфорд. — Летищата по цялото крайбрежие са алармирани.
— Според мен той няма да се махне от района — каза Кавано. Лампите неприятно режеха очите с яркия си блясък. — Доколкото Прескот знае, ние сме мъртви.
Мисълта, че в този момент Джейми може наистина да умира, скова гърлото на Кавано.
Все пак той преодоля слабостта си и продължи:
— Казах на Прескот, че правителството не знае, че аз съм го проследил до Кармел. И той ми повярва. В края на краищата, ако работех с правителството, нямаше да бъда сам. С неговата арогантност, Прескот сигурно си мисли, че най-накрая вече е успял да прикрие следите си. Като нищо може да направи неочакваното и да си остане тук. Къде е списъкът, който те накарах да направиш?
Ставаше дума за имената на хората, които са купили или взели на лизинг имоти в района на Монтерей и Кармел в рамките на последните три седмици и които освен това са направили резервации за игра на голф по най-добрите игрища.
Ръдърфорд подаде на Кавано няколко листа.
— Това е засега. В този списък не влизат онези, които са взели под наем имоти чрез брокери. Проверяваме обявите „Дава се под наем“ в местните вестници, за да се опитаме да се свържем със собствениците на имоти, влезли в пряко споразумение с наемателя.
Кавано впери поглед в списъка и му се стори, че осветлението стана още по-неприятно ярко.
— Повече са, отколкото очаквах.
— Районът е доста популярен.
— И как така имената в Кармел са толкова малко?
— Заради скъпите имоти там. Малко хора могат да си ги позволят. Поради това и много малко хора продават.
Кавано продължи да преглежда имената. Огледа купувачите в Пасифик Гроув, Монтерей, Сийсайд, Кармел, общините в Кармел Вали, в Кармел Хайландс, а списъкът сякаш нямаше край.
— Доста персонал е нужен, за да се провери всичко това — отбеляза по едно време Кавано. — И много време и усилия, да не се възбудят подозренията на Прескот, ако се стигне дотам.
— Надявахме се да си спестим това време и усилия, ако някое от тези имена привлече вниманието ти — каза един агент от ФБР.
— Когато Карен е изготвяла новата самоличност на Прескот — предположи Кавано, — не би избрала някое необичайно име. Да не се набива на очи. Нито пък такова, което би свързвало Прескот с предишния му живот по какъвто и да било начин.
Хората от групата като че оклюмаха още повече.
— Освен ако Карен не е имала лошо чувство за Прескот — добави той.
Всички отново наостриха уши.
— Ако Карен е разбрала, че е в опасност — заобяснява Кавано, — може да е избрала за Прескот такова име, което да ми подскаже нещо и така да ме отведе при него.
— Теб ли? — попита един от агентите.
— Тя имаше всички основания да вярва, че ще подгоня всеки, който й стори някакво зло.
— Толкова близки ли бяхте?
— Двамата с брат й служехме заедно в Делта Форс. Той умря в ръцете ми.
Всички се смълчаха.
Кавано отново насочи вниманието си към списъка.
— Името му беше… — Кавано почука с пръст върху едно от имената. — …Бен.
Ръдърфорд се приближи и надникна през рамото му.
— Бенджамин Крамър.
— Кармел Хайландс — добави Кавано.
Той си спомни как бе отбил по един път към Хайландс и бе попитал какво означава името. „Малка община, разположена на нос, вдаден в океана“, му бе отговорил тогава Прескот равнодушно. Копелето живее там, помисли си Кавано. Без да знае, се е намирал само на няколко крачки от дома на Прескот.
— Мислиш ли, че наистина може да има връзка — попита го Ръдърфорд с тон, от който си пролича, че ужасно му се иска да има. — Може да е просто съвпадение.
— Отначало не го забелязах, защото Бен много рядко използваше официалното си име. Винаги се наричаше Бен. Прескот обаче нещо не обича съкратените имена. Още първия път, като се запознавахме, той изрично настоя да му викам Даниъл, а не Дан, а когато създал самоличността на Джошуа Картър, инструкторът ми каза, че името му било не Джош, а Джошуа. На този списък доста от хората се назовават със съкратени имена. Ето — Сам, Стив, Дик. И на този фон Бенджамин звучи ужасно официално.
— Да кажеш нещо за фамилията му Крамър? — попита го един от агентите.
— Преди автомобилната катастрофа, която я прати на инвалидна количка, Карен беше сгодена за един тип, който се казваше Крамър. И когато мръсникът разбра, че уврежданията й са трайни, той развали годежа. Бен казваше, че единственото хубаво нещо от катастрофата било, че я е отървала от женитбата с Крамър.
— Дайте тогава да видим адреса — каза Ръдърфорд. — Кой познава Хайландс?