— Леля ми живее там. — Една от жените детективи грабна телефона.
Ръдърфорд се обърна към един от останалите детективи.
— Във вашия участък има ли подробни карти на населените места в него?
— Компютърна програма и сателитна снимка в интернет.
— Дайте тогава да видим точното местоположение на къщата.
Иззвъня телефон. Един от детективите го вдигна и Кавано се заслуша с надежда, но също и със страх, че може да го викат от болницата, но се оказа за друго нещо.
Друг детектив сложи в компютъра някакъв компактдиск. На екрана се появи карта на улиците в Кармел Хайландс. Детективът натрака адреса.
— Ето. В края на този рид. Точно над океана.
Увеличената сателитна снимка показваше покривите на къщите, вида растителност около тях, както и контурите на улиците. Детективът увеличи образа на къщата, която ги интересуваше.
— Голям имот — отбеляза Кавано.
— В Хайландс повечето са от акър нагоре.
— Голяма къща.
— Ако я сравним със сенките на околните къщи, тя май е само на един етаж.
Жената детектив свърши разговора с леля си и остави слушалката.
— Там всички се познават. Когато този тип се нанесъл, тя му занесла кошница с плодове за добре дошъл. Бил дебел и малко дръпнат. Казал й, че бил на диета. Не трябвало да яде плодове заради фруктозата в тях. Точно тази дума употребил — фруктоза. И след това тя го видяла няколко пъти. Направило й впечатление, че е много отслабнал. Избръснал си главата. Пуснал си брадичка. Каза още, че къщата му се виждала от нейната и прозорците й светели.
— В един и половина посред нощ? — учуди се един от агентите.
— Може да оставя светнато, когато излиза.
— Или пък си събира багажа — каза Ръдърфорд, грабвайки телефона, — което ще рече, че нямаме никакво време.
7.
Изправен на нокти от напрежение и недоспиване, Кавано стоеше зад една от трите полицейски коли, оформящи барикада в началото на тъмната уличка. Безпокойството му за Джейми растеше: той бе телефонирал в болницата, преди да тръгне насам, но все още никой не знаеше какво е състоянието й. С помощта на бинокли за нощно виждане застаналите до него Ръдърфорд и екипът му оглеждаха къщите наоколо, за да насочат накрая вниманието си към тази в края на пресечката. Кацнала на ръба на скалата, ниският й силует би се виждал прекрасно на фона на океана зад нея, ако не бе ярката светлина на всички външни лампи в имота. Няколко прозореца също светеха.
— Още не съм видял някого да мърда зад пердетата — прошепна един от агентите.
— Прескот може да го няма, а лампите са оставени да светят, за да си мислим, че е вътре — отговори му друг.
Въпреки сухите дрехи, с които бе облечен, Кавано скръсти ръце пред гърдите си, за да се постопли още малко. Продължаваше да усеща студа от това, което се бе случило с Джейми, и от още нещо — страха.
— Не виждате никого около пердетата, защото Прескот не обича да минава близо до прозорци.
Вниманието му бе привлечено от някакво движение — измежду дърветата започнаха да излизат фигури. Полицаите водеха стопаните на другите къщи зад безопасната линия на барикадата. Събудени по телефона и предупредени да не палят лампите, на тях им бе казано да напуснат домовете си през задната врата, където ги чакаха въоръжени до зъби полицаи.
— Това последните ли са? — попита Ръдърфорд.
— Шест къщи, шест семейства — отвърна сержантът. — Всичко е чисто.
Зад барикадата — там, където бе спрял един фургон — се раздаде приглушено щракане и почукване, когато облечени в черно фигури започнаха да си слагат снаряжението — двустранна радиовръзка, колани, бронежилетки, очила за нощно виждане и каски. Десетимата мъже от SWAT5 приличаха на космонавти, докато проверяваха и регулираха оръжието и снаряжението си.
Ръдърфорд се приближи до тях. Кавано го последва.
От другата страна на фургона един цивилен гражданин — съсед на Прескот — показваше на командира на SWAT отряда плана с вътрешното разположение на стаите в къщата на Прескот. Мътната червена светлинка, с помощта на която командирът разглеждаше плана, не можеше да се види зад фургона.
— Кога за последен път сте ходили в дома му — попита командирът.
— Преди пет седмици. Малко преди предишният собственик да се изнесе. Двамата с Джей бяхме много близки. Жалко, че се разболя.
— Да са правени някакви ремонти оттогава? Да са идвали работници, нещо такова?
— Не съм виждал.
— Значи положението е следното — направи резюме командирът. — От входната врата се влиза в коридор, после идва холът. Стая, стая за гости и баня отдясно. Вляво са кухнята, още две спални и бани. Кабинет. Доста голяма къща. Това ли са двойните врати, излизащи от хола?