— Да. Отзад има тераса. Висок до кръста парапет, откъдето се виждат скалите и океанът.
— А какво е това в задния край на гаража?
— Пералня.
— А до нея?
— Тъмна стаичка. Двамата с Джей обичаме… — Човекът побърза да се поправи. — …обичахме да правим снимки, преди той да се разболее.
Командирът показа плана на групата си и обясни как ще влязат. Когато никой нямаше повече въпроси, той кимна на Ръдърфорд.
— Готови сме. Когато наредите.
— Искам да подчертая, че ни трябва жив — каза Ръдърфорд.
Значи правителството наистина възнамерява да сключи сделка с него, каза си Кавано.
— Въоръжен ли е?
— Доколкото знаем, разполага с една AR–15, преустроена за автоматична стрелба. Освен това има повече от един 9-милиметров пистолет.
— Ако стреля по нас…
— Имате сълзотворен газ. Имате и светлинни гранати. Ако се наложи да се защитавате, положете всички усилия само да го раните.
— Освен това има и бронежилетка — обади се Кавано.
Командирът се обърна и внимателно огледа Кавано в тъмното.
— Вие ли сте телохранителят?
Кавано не обърна внимание на обръщението.
— На два пъти ми се наложи да работя с него. Изключително опасен е.
Командирът се обърна към Ръдърфорд:
— Казахте ми, че бил биохимик.
— Правилно.
— Някой, който обича да се прави на Рамбо и да размахва пищови.
— И който уби петима души — добави Кавано. — Само за петима знаем. Много е интелигентен. Тези неща му идват отръки. Не го подценявайте.
— Ще му подхвърлим толкова светлинни гранати, че няма да може да чува цяла седмица.
— А казаха ли ви за оръжието, което той изобрети? — попита Кавано.
— Нещо за страха ставаше въпрос май.
— Аерозолно разпръскван хормон.
— Хормон ли? — Командирът го изгледа с поглед, който сякаш казваше: „Хайде стига глупости“. — Повечето от момчетата ми вършат тая работа вече седма година. Биохимик за тях означава отпуск в сравнение с онова, с което са свикнали да се сблъскват. Някакси сме успели да привикнем към страха. Да се оправяме с него, искам да кажа.
— Разбирам — отвърна Кавано.
Командирът отново го огледа изпитателно, сякаш искаше да каже, че опитът не му позволява да разбира какво чувства един член на SWAT.
— Но докато не опитате въздействието на това вещество, няма да разберете колко мощно е — обясни Кавано. — Ако усетите някаква остра миризма и…
— Тя ще е от посраните му гащи, като ни види как щурмуваме дома му като порой от всички страни — прекъсна го командирът.
— Мисля да вляза първи — каза Кавано.
— Какво? — стресна се Ръдърфорд.
— Знам какво да очаквам. — Сърцето на Кавано се сви при мисълта отново да усети миризмата на хормона, но не можеше да позволи на тези мъже да влязат първи. Те нямаха представа какво ги очаква. — Имам по-добър шанс да…
— Я се вижте на какво приличате — прекъсна го отново командирът. — В това състояние изобщо не бива да влизате вътре. Този тип вече ви е бил веднъж тази нощ, така че какво ви кара да мислите, че няма да го направи пак? Уверен съм, че сте добър телохранител, но това е случай, с който трябва да се заемат истинските професионалисти. — Командирът се обърна към хората си: — Да вървим.
Колкото и да им се ядоса, Кавано трябваше да признае, че наистина пипат като професионалисти. Разделиха се светкавично на две групи и поеха от двете страни на улицата, използвайки за прикритие всяка сянка, всеки храст и дърво. Всичко ставаше бързо, в абсолютен синхрон — хората бяха обучени и опитни както всеки SWAT екип. Само в рамките на няколко секунди вече никой от тях не се виждаше.
Лампите в дома на Прескот започнаха бавно да гаснат една след друга.
— Какво, по дяволите… — каза някой.
— Може да е решил да си легне човекът.
— Или пък лампите са с таймери — обади се един от детективите.
— Трябва да спреш това — каза Кавано на Ръдърфорд.
Във фургона един полицай със слушалки на ушите прошепна:
— Командирът казва, че ще изчака десет минути, за да види какво ще стане. Ако обектът е тръгнал да си ляга, още по-добре, щял да им улесни работата.
Изпитвайки внезапен хлад, Кавано се взираше във външните лампи на смълчаната и тъмна къща. Чувстваше напрежението така, сякаш беше заедно с момчетата от SWAT.
Минаха десет минути. В 4,40 ч. човекът със слушалките се подаде от фургона.
— Влизат.
От сенките се заизмъкваха тъмни фигури и бързо стигнаха до границата на осветление от външните лампи. Спуснали се през двора, двама от тях носеха нещо подобно на таран, хванали го отстрани за дръжките, и без да се спират, с все сила го треснаха във входната врата, която отхвръкна навътре разбита. Кавано си каза, че и другият екип — онзи, дето влиза през задната врата — използва сигурно същия таран. С готови за стрелба оръжия тъмните фигури с каските се хвърлиха вътре. Зад завесите започна да проблясва стробоскоп. Зави сирена.