Стонът от входната врата отново долетя до тях.
Ръдърфорд измъкна уоки-токито от колана си.
— Да са се обаждали по радиото?
— Нито дума — изпука уоки-токито в отговор.
Кавано чу сирените в далечината.
— На всеки, който не е умрял, ще му изтече кръвта, ако не го отнесем в болница.
— И Прескот да ни очисти един по един, докато се мъчим да ги изнесем — отвърна Ръдърфорд и ни в клин, ни в ръкав изтърси: — Знаеш ли в какво вярват баптистите?
Кавано си каза, че говори така, за да се успокои.
— Не, Джон. Кажи.
— Хората са грешници.
— По-вярно от това, здраве му кажи.
— Нашата единствена надежда е Божията милост.
— Също вярно.
— Е, Бог е милостив — отвърна Ръдърфорд, изправи се и хукна към един бор пред къщата на Прескот.
Кавано поиска да го последва, но краката му изведнъж отказаха. Представил си миризмата на хормона, му се прииска да хукне назад, да се махне от тази къща колкото е възможно по-далеч.
Ръдърфорд вдигна уоки-токито пред устата си и каза нещо. Сирените наближаваха и полицаите и агентите стесниха обръча около къщата.
— Дааа, Бог е милостив — промърмори на себе си Кавано.
Чул още един стон през отворената входна врата, той се оттласна през оградата. Изпитвайки угризения за това, че се е проявил като страхливец, той хукна през двора на Прескот, стигна до стената на къщата между два прозореца, притисна гръб в нея и с две бързи движения на приклада строши и двата прозореца.
Чу трясъка и на други счупени стъкла — полицаите и агентите явно следваха примера му, трошейки стъклата с прикладите на пушките, и притискаха гърбове в стената. Половин минута по-късно всички прозорци от задната страна на къщата бяха също изпотрошени.
Докато чакаха Прескот да започне стрелбата, надигна се лек бриз, зашета из къщата и залюля пердетата на потрошените прозорци.
— Каква е тая миризма? — обади се един от полицаите.
— Махни се от къщата! — викна някой от агентите в отговор.
— Прикрий се! Видях нещо да мърда!
— Не стреляй, ако не си сигурен, че това е обектът — изкрещя Ръдърфорд.
Един от полицаите се отдалечи на бегом от къщата.
Двама от агентите го последваха, препъвайки се от желанието да се махнат по-скоро оттук, да стигнат до барикадата на всяка цена живи.
Кавано се опита да затаи дъх.
Но след малко трябваше да вдиша и усети острата миризма, понесена от бриза. Макар да бе вече доста разредена, подейства му като юмрук в мозъка. Тялото му моментално потъна в пот, устата му пресъхна. Би побегнал ужасен, ако страхът не го бе парализирал. Мъчително бавно, сякаш да удължи мъките му колкото е възможно повече, въздухът отново се раздвижи и отвя последните остатъци от миризмата. Но макар вече единствената миризма, която в момента се носеше из въздуха, да бе миризмата на сол и море, Кавано продължаваше неудържимо да трепери.
— Холът е чист! — извика някой отвътре.
Тъй като бризът бе духнал откъм морето, онези отзад бяха останали незасегнати от хормона.
— Стаята за гости чиста!
— Банята чиста!
Зад потрошените прозорци се виждаха шарещите във всички посоки лъчи на фенерчетата. Агентите и полицаите се вмъкнаха през входната врата. Лъчите на фенерчетата станаха повече.
— Втората стая за гости чиста!
— Втората баня чиста!
— Кабинетът чист!
Докато виковете следваха един след друг и екипът се местеше към различни части на къщата, Кавано се вмъкна през входната врата. Миризмата на хормона не се усещаше изобщо, заместена от миризмата на кордит и мед.
— Махнете барикадата! — извика Ръдърфорд в уоки-токито. — Дайте веднага линейките!
Кавано го видя клекнал пред едно тяло, проснато на пода. Униформата на SWAT отряда отпред бе потънала в кръв. Мъжът бе ударен в лицето.
Кавано се местеше от стая в стая — навсякъде тела и кръв. Но не всички бяха мъртви, слава богу. Някои от тях мърдаха, други стенеха — явно бронежилетките бяха свършили добра работа. Обаче от раните по ръцете и краката можеше да им изтече всичката кръв.
През строшените прозорци той видя проблясващите светлини на две линейки, приближаващи се към къщата. Вниманието му бе привлечено от конзолите със стробоскопни светлини, монтирани в ъгъла на всяка стая. До тях бе прикрепена по една сирена.
— Главна спалня чиста!
— Главна баня чиста!
— Гаражът чист!
— Пералня чиста!
— Тъмната стаичка чиста!
Сред светлината на още повече фенерчета санитарите от линейките хлътнаха в къщата и затичаха от тяло на тяло, полагайки всички усилия да спасят живота на оцелелите.
— Ти беше прав — каза Ръдърфорд. — Стреляли са се един друг.