11.
Близо до началото на уличката с дома на Прескот Кавано отново спря, излезе от колата и внимавайки да не излиза по средата на уличката, се приближи към пресечката. Сега, когато знаеше какво да търси и очите му вече бяха по-тренирани, му отне само пет минути, за да види миниатюрната камера с око, не по-голямо от десетцентова монета, хваната с метална лента за клона на един монтерейски бор на около десетина метра от началото на уличката. Лентата бе боядисана като кората на дървото. Камерата явно бе от същия вид, който Прескот бе използвал да наблюдава поршето в оня закрит паркинг. „Интернет е пълен с реклами за тях — бе му казал той. — Виж какво прави бавачката на детето ти. Виж как младата дъщеря на съседа прави слънчеви бани“. Или виж как полицията прави засада пред дома ти и се мъчи да те изненада, добави от себе си Кавано. Снощи Прескот е видял всяко наше движение — от момента, в който завихме към Хайландс и направихме барикадата в началото на улицата, до момента на нахлуването на SWAT. Кавано си спомни как лампите в къщата бяха изгаснали няколко секунди след като SWAT тръгнаха. Разбира се, каза си той. Прескот се е надявал, че светналата отвсякъде къща ще забави малко топката и ще му даде известно време, но когато е видял полицията да тръгва, е минал на вариант две — изгасил е лампите, настроил е сензорите на движение и накрая е изпълнил стаите с хормона.
Стараейки се да не попада в обсега на камерата, Кавано се върна при колата. Когато пое по улицата на Прескот, за първи път успя да види ясно къщата му — ниска, модернистична и изградена от дебели каменни плочи. Пред входа се извиваше обрамчена с храсти алея за коли. Вратите на двойния гараж бяха отворени. Целият имот бе ограден от жълта полицейска лента.
Други неща обаче привлякоха вниманието му. Вдясно, близо до стълба, бе спрял камион с вдигната платформа и двама електротехници сменяха трансформатора, който снощи Кавано бе повредил с изстрела си. На алеята отпред бе спрял пикап и един брадат мъж разтоварваше от него листове шперплат. Половината от строшените прозорци откъм предната част на къщата вече бяха закрити от такива листове. Вляво, с фарове към Кавано, бяха спрени две полицейски коли и още един необозначен седан, който принадлежеше на Ръдърфорд.
Пред къщата той направи бавен обратен завой, използвайки всяка секунда от маневрата да огледа ъглите под стрехите, но така, че да не се разбере. Малките кутии по дърветата можеше и да са къщички за птици, но можеше и да крият в себе си камери. След като паркира пред полицейските коли, от къщата излезе Ръдърфорд и го загледа с уморен поглед.
— Жена ти по-добре ли е?
Макар да си бе сменил костюма и да се бе избръснал, Ръдърфорд все още изглеждаше изтощен. От синините по лицето черната му кожа бе добила пепеляв цвят.
— Още е в безсъзнание. — Кавано се насили, за да продължи: — Но хирургът казва, че имала повече жизнени сили, отколкото очаквал. Оптимист е.
— Това е добре — кимна Ръдърфорд с облекчение, макар следващите му думи да прозвучаха малко обидено: — Току-що случайно открих, че името й е Джейми, а не Дженифър.
— Съжалявам.
— Разбира се.
— Смятах, че като запазя името й в тайна, няма да бъде въвлечена в това — обясни Кавано.
— Обаче бе въвлечена, нали?
— Да — отвърна Кавано, — бе въвлечена.
— Защо дойде?
— Няма какво да правя в болницата. Това чакане… — Без да довърши изречението, Кавано се огледа. — Питах се дали не мога да ви помогна с нещо.
— Не виждам с какво — каза Ръдърфорд. — Прескот отдавна го няма. Или е имал скрита кола някъде, или е откраднал някоя. Алармирали сме всички села на север и на юг оттук. Пътна полиция. Летищата. Пристанищата. Гарите. Автогарите. Всичко. Преглеждаме основно колата, която е оставил на панорамния паркинг на пътя. Наблюдаваме също и вана, който държи в оня гараж, дето прибирал поршето.
Под акомпанимента на чукането на дърводелеца, заковаващ поредния прозорец, Кавано кимна към отворената входна врата.
— Оперативната група приключи ли?
— Не намериха нищо полезно. Компютъра и всичките му документи ги конфискувахме. Може там да открием нещо, което да ни подскаже къде да го търсим.
Влизайки, Кавано чу гласове в стаите вляво и вдясно — вероятно агентите и детективите правеха последен оглед. Видяна на дневна светлина, големината на къщата впечатляваше. Скъпата й модернистична мебелировка подхождаше на външната архитектура, макар почти всеки стол, диван, маса или лампа да бяха надупчени от куршуми. Стените и черно-белите снимки на Кармел и региона бяха постигнати от същата участ. Навсякъде имаше пръснати стъкла. През разбитите прозорци отзад нахлуваше лек ветрец и разнасяше миризмата от кървавите петна сред тебеширените контури на пода.