Кавано впери поглед в конзолата стробоскопични лампи, монтирана в един от ъглите. Оцветените в различни цветове крушки бяха разпределени така, че приличаха на някаква украса и нямаше да направят впечатление, ако някой ги видеше отвън.
— Броят на жертвите все същият ли е? — попита той.
— Петима убити. Петима тежкоранени, но положението им е стабилно. Май ще прескочат трапа.
— Е, поне една добра новина.
Кавано прекоси хола, мина през широките врати в другия му край, наведе се под жълтата лента и излезе на терасата, по чиито краища бяха насадени храсти. Отиде до високия до кръста парапет и с интерес надникна. Петнайсетметровата скала бе абсолютно отвесна и стигаше чак до гърмящия прибой. В лицето го лъхна воден прах.
— Пратихме лодки да претърсят долу за труп, ако Прескот е проявил лудостта да се опита да слезе по скалата — каза Ръдърфорд.
— Струва си да провери човек.
Полагайки всички усилия да се държи непринудено, Кавано обърна гръб на парапета и мярна двете къщички за птици, монтирани под стрехите — едната в левия, а другата в десния край. И двете бяха насочени към срещуположния ъгъл. Ако в тях имаше камери — в което Кавано бе сигурен, — Прескот можеше да види всичко, което дойдеше от която и да е страна на къщата.
Когато Кавано влезе в къщата отново, дърводелецът слагаше поредния шперплатов лист на счупените прозорци. Четирима детективи тъкмо излизаха от къщата. Двама агенти стояха и чакаха Ръдърфорд.
— Ще изчакаме и след като пуснат тока и заковат прозорците, ще заключим — каза Ръдърфорд.
Кавано кимна.
Той провери кабинета, спалните и баните. Влезе в гаража и разгледа пералнята и тъмната стаичка.
Ръдърфорд го следваше по петите през цялото време.
Кавано се върна в предната част на къщата, огледа се още един-два пъти, после поклати глава.
— Нали ти казах — заяви Ръдърфорд.
— Поне не можете да твърдите, че не съм опитал.
— Така е. Този път не мога да ти кажа нищо.
— Трябваше да остана в болницата.
12.
— Не, сър — поклати глава сестрата. — Никаква промяна.
— Мога ли да ви помогна? — попита жилестият и мустакат продавач в оръжейния магазин.
— Искам да си купя пушка?
— Каква по-точно?
— Помпа, „Ремингтън 870“, с патрони дванайсетица.
— Да, това е нещо наистина специално. Да не би да сте от правоохранителните органи?
— Не. Защо питате?
— Просто защото повечето полицейски участъци предпочитат този модел. А също и някои американски подразделения за специални операции.
— Така ли? — учуди се Кавано.
— Трябва ми най-якият ъглошлайф, с който разполагате, заедно с няколко резервни диска — обясни Кавано на продавача в железарския магазин.
— Трябва ми неопренов костюм — каза Кавано на продавача в магазина за подводен спорт.
— Трябва ми надуваема лодка, на която да може да се слага извънбордов двигател. — Кавано се намираше в магазина за военни атрибути.
13.
В стаята в мотела Кавано се втренчи в несесера, който Джейми бе оставила на бюрото. Току-що бе позвънил в болницата и отново му бяха казали, че промяна все още няма.
Той свали матрака от леглото и с помощта на стягите, които бе купил в железарския магазин, стегна пушката към рамката на леглото, закрепяйки я така, че цевта да стърчи навън. После хвана ъглошлайфа и започна да реже десет сантиметра от цевта на пушката, скъсявайки я до онази компактност, предпочитана от много полицейски участъци. Работата му отне един час и няколко диска, но той не усещаше времето — имаше да мисли за толкова много други неща.
След поредното телефонно обаждане до болницата („Няма промяна“) Кавано отвори две кутии с федерални „тактически“ патрони. Харесваше този боеприпас, защото едрите му сачми оформяха компактно попадение на дълго разстояние.
За да стесни още повече това попадение, той отвори големия нож, който бе купил в оръжейния магазин, и на едно място на около две-трети от дължината на всеки патрон, на линията, където свършваше барутът и започваха сачмите, направи кръгов разрез. Трябваше да внимава много, за да не разреже патрона изцяло на две половини, но в същото време разрезът трябваше да е достатъчно дълбок, за да може, когато пушката гръмне, изрязаното парче да се откъсне от гилзата и да полети заедно със сачмите, които бяха в него. Целта беше сачмите да не се разлетят, а да останат като компактна маса, чиято поразяваща сила ставаше съкрушително голяма.