Прескот отскочи встрани.
— Друго важно нещо е сръчността. — Ножът в ръцете му се превърна в тъмно ветрило, сменящо посоките си с мълниеносна скорост вляво и вдясно, нагоре и надолу.
Прескот вдигна пушката, хванал я за цевта като бейзболна бухалка.
— Трето важно нещо е да знаеш коя част от тялото да поразиш, в зависимост от това дали искаш моментална смърт или… — Тук Кавано направи драматична пауза и довърши: — …бавна такава.
Вдигнал пушката над главата си, Прескот не помръдна. Пое рязко въздух, без да иска, издавайки се, че ще напада, и се хвърли напред.
Пушката описа широка дъга, Кавано сниши глава под нея, порна мигновено дясната ръка на Прескот и се дръпна веднага назад, преди онзи да е замахнал отново.
Прескот не можа да разбере защо от ръката му рукна кръв.
Сирените вече се чуваха по-силно.
Когато Прескот неволно погледна нататък, Кавано се хвърли напред и порна и другата му ръка.
Побеснял от гняв, Прескот пак замахна с все сила с пушката и ахна изненадано, когато Кавано отново се озова под нея и с все сила заби ножа в стомаха му, пробивайки бронежилетката.
С омекнали колене, Прескот залитна назад, втренчил поглед в кървавия нож, който Кавано измъкна от противокуршумната жилетка. Изпод долния й край протече кръв и се разля по долнището на анцуга му. Очите на Прескот се разшириха от смайване — не можеше да повярва, че това, което вижда, е възможно.
— Раната е твърде плитка, за да те убие веднага — каза Кавано. — Има още бая кръв да изтече.
— Как така… — Въпросът на Прескот бе хрип.
— Умно момче като теб може и само да се сети. Жилетката е направена от полимерни влакна. И може да устои само на рязката сила на куршум.
— А ножът е достатъчно остър, за да мине между влакната?
— Браво на теб, взе си изпита. — Кавано отново нападна.
Но Прескот бе използвал кратката пауза да се посъвземе. Вместо да отскочи назад, той изненада Кавано, като захвърли пушката, хвърли се напред и го прегърна, приковавайки ръцете му към тялото, преди Кавано да успее да му стори нещо сериозно, освен леко да го драсне. Вкопчил ръце зад гърба му, Прескот напрегна мускули и стисна с все сила.
Сякаш метални обръчи стегнаха гърдите на Кавано. Не можеше да помръдне гърди, не можеше да диша. Втренчил поглед в очите на Прескот, само на няколко сантиметра от неговите, той усети как главата му се замайва. Ръцете му бяха толкова здраво притиснати към тялото, че не можеше да използва ножа. И бе толкова близо до Прескот, че не можеше да свие коляно и да го тресне в чатала.
С отчаяно усилие той захвана с дясното си стъпало левия глезен на Прескот и го дръпна. В същия момент, в който Прескот се олюля назад, Кавано го бутна и падна върху него, изкарвайки му въздуха.
Прегръдката на Прескот се разхлаби за миг, но това бе достатъчно за Кавано да се освободи. Двамата се изтърколиха в противоположни посоки и се изправиха на крака.
Кавано замахна с ножа.
Прескот се дръпна назад.
Кавано отново замахна.
Прескот отскочи още веднъж, удари се във високия до кръста парапет и се преметна назад.
— Неее! — викна извън себе си Кавано, хвърли се напред и успя да сграбчи лявата ръка на Прескот миг преди да се изхлузи от парапета.
Прескот увисна във въздуха, размахал крака. Едва успя да прошепне:
— Моля те… не ме… пускай.
— Рамото ми още ме боли от куршума ти. — Кавано се бе проснал през парапета и го стискаше здраво. — Не знам колко ще те удържа.
Прескот вдигна и другата си ръка и се вкопчи и с нея в ръката на Кавано. Долу под него тътнеше грохотът на прибоя.
— Умирам от страх.
— Знам — отвърна Кавано. — Благодарение на твоя хормон толкова ме е страх, че не знам дали мога да си контролирам ръцете.
Сякаш за да подчертаят това, изцапаните с кръв ръце на Прескот започнаха да се изплъзват от хватката на Кавано.
— За бога! — ужаси се Прескот.
— Къде е противоотровата?
— Какво?
— Кажи ми къде е противоотровата?
С неистово виещи сирени пред къщата изскърцаха спирачки. Затръшнаха се врати.
— Кажи ми къде е противоотровата и ще живееш.
Ръцете на Прескот продължаваха да се хлъзгат през дланите на Кавано. Опита се да стисне по-силно, но силите не му стигнаха.
Прескот ужасено изпъшка.
Стискайки зъби, Кавано напрегна всички сили и успя да спре хлъзгането.
— Къде е противоотровата?
— Покажи си ръцете да ги видя! — прогърмя гласът на Ръдърфорд иззад него.
Кавано с усилие изви глава и го видя до ъгъла на къщата, насочил пистолета си в него.
— Май трябва да се подчиня. — Кавано се престори, че иска да измъкне ръцете си.