— Не, чакай! — изкрещя Прескот.
— Противоотровата! Къде е?
— В къщата.
— Карай нататък. — Кавано стискаше с всички сили.
— Там, дето се криех! Зад един от мониторите! В червен флакон!
— Дано да не е някой препарат против хлебарки, защото тогава ще съжалиш, че не съм те пуснал.
— Издърпай го!
Ръдърфорд излезе иззад ъгъла, придружен от още няколко агенти и полицаи, всички с пистолети в ръцете. От другия ъгъл също се показа подобна група.
Все още увиснал през стената, стиснал ръката на Прескот, Кавано изви глава назад и попита:
— Какво ще стане с него, Джон? Ще има ли сделка с правителството?
— Вече не. Твърде много хора знаят какво е станало снощи. Вестниците и телевизиите по цялото западно крайбрежие задават въпроси. А също и кабеларките, новинарските мрежи и вестниците по източното крайбрежие. Ако правителството направи сделка със сериен убиец в замяна на онова, което знае, въпросите ще станат още повече. Ще бъде наказан.
— Каквото и наказание да получи, малко ще му е. Прескот, чуй ме — обърна се към него Кавано, изтегляйки го. — В затвора май ще е по-добре да заприличаш пак на бъчвата, която беше, иначе ще станеш обект на романтичните попълзновения на някои романтично настроени души. Или пък обратното — да продължиш с помпането на мускули, та да можеш да им отбиваш атаките. Тогава ще разбереш що е истински страх.
15.
Под безмилостно яркото осветление в интензивното отделение Кавано седеше до Джейми, без да склопи очи, и дебнеше и най-малкото потрепване на клепач или устна.
Респираторът й бе свален. Гърдите й се надигаха и спадаха без негова помощ. Проблясващите и бипкащи монитори на пулса, кръвното и ритъма на сърцето показваха стабилно подобрение.
— Двадесет и четири часа без ни най-малко влошаване — каза лекарят й. — Отличен признак.
Кавано кимна с надежда.
— Защо не отидете да подремнете малко? — попита го хирургът.
В 6,37 ч. сутринта (Кавано отбеляза времето с точност) Джейми най-сетне отвори очи. Огледа се замаяно с още нефокусиран поглед. Но щом го позна, изподраното й лице трепна с любов.
— Разбираш ли ме, като говоря? — попита я той.
Тя кимна едва доловимо, усилието я изморяваше.
— В случай че не, ще ти го повтарям често — каза Кавано. — Веднага щом можеш да се движиш, се връщаме в Уайоминг. У дома. И няма да мърдаме оттам.
С все още недобре фокусиран поглед, тя се опита да се вгледа в него.
— Ако се бях съгласил да се върнем у дома, когато ти искаше, нямаше да те ранят. Не знам какво да правя, за да компенсирам това, но все ще измисля нещо.
Полагайки огромно усилие, тя запита:
— Прескот?
— Намерих го.
Безпокойство замъгли погледа й.
— Жив е. Джон го арестува — успокои я Кавано. Бипкането на мониторите изпълни настъпилата тишина между двамата.
— Искам да ти докажа колко много съжалявам — продължи Кавано. — Ти за мен си най-важната. Отсега нататък няма да има нещо, което да не направя за теб.
Клепачите й натежаха.
— Знам, че засега това ти идва твърде много, за да го разбереш. Но аз ще съм тук и следващия път, като се събудиш, и пак ще ти го повторя. Непрекъснато ще ти го повтарям. — Гласът на Кавано трепна, готов да го подведе. — Докато ми простиш.
Той я погали по ръката.
Пръстите на Джейми едва доловимо отвърнаха на милувката, но това бе достатъчно.
— Ще бъда тук — продължи Кавано. — Усещаш ли колко непоклатима е ръката ми. — Противоотровата даваше резултат. — Аз ще те пазя.
Тя кимна и очите й се затвориха. Докато се унасяше в сън, напуканите й устни леко се изкривиха в нещо, което може би бе усмивка.