Двамата с Прескот увиснаха по средата под ъгъл четиридесет и пет градуса спрямо пода.
Кавано се безпокоеше за убийците в стаята над тях. Надяваше се здрачът, който ги обгръщаше, да им попречи да се прицелят точно в тях. Ами оня, който бе извикал отдолу?
— Прескот, забрави за спускането като по въже! Запъни си петите отстрани и се хлъзгай надолу!
Лицето на Прескот бе побеляло.
— Хайде! — викна Кавано. — Гледай мен!
Запънал пети като спирачки, той се захлъзга надолу, помагайки си с ръце на перилата. Шумът от тътрене, който го последва, подсказвайки му, че Прескот се старае с всички сили, го зарадва.
В склада проечаха изстрели. Куршумите идваха от стаята над тях и откъртваха парченца от стената.
На Прескот повече не му трябваше. Той се захлъзга надолу с такава скорост, че обувките му се забиха в раменете на Кавано. Той, от своя страна, също отпусна спирачките, усещайки как дъното на панталоните му всеки момент ще се скъса, но обувките на Прескот продължаваха да го натискат и Кавано се захлъзга надолу с още по-голяма скорост.
Тръшна се на мокрия под долу и се изтърколи встрани миг преди Прескот да се стовари пак върху него. Преди обаче да се погрижи да разбере дали с него всичко е наред, Кавано извади пистолета и приклекна, обхождайки стаята с поглед за човека, който бе извикал.
Една от стените сякаш помръдна. Кавано веднага разбра, че това е бездомник, свил се в мрака. После видя огромните кашони, където бездомниците спяха, както и черните чували за боклук, пълни с бог знае какво. Миризмата на урина и фекалии бе непоносима.
Няколко наркомани пристъпиха напред. Отгоре се разнесе стрелба и изстрелите ги принудиха да се върнат бързо в сенките. Куршумите тропосаха пода.
Ония не могат да ни видят, помисли Кавано. Стрелят напосоки. Ако отвърна на огъня, ще видят припламването от цевта и вече ще знаят къде да се целят.
Водата от покрива продължаваше да се лее около тях. Погледна зад себе си, видя някаква врата и с мъка вдигна Прескот на крака.
Но опитвайки да отвори вратата, Кавано разбра, че е заключена. Изругавайки наум, той потърси друг начин за измъкване оттук, видя стълбището, водещо към приземния етаж, и повлече Прескот към него. Убийците като нищо можеха да го чакат долу на площадката, но се налагаше да рискува.
Откакто се бе запознал с Прескот, бяха минали едва двайсетина минути. Нямаше представа кой е той и защо тези хора искат да го убият. Даже не бе сигурен дали е решил да се заеме със задачата, след като завърши разговора с Прескот и прецени степента на риска. Освен това имаше само думата му, че не е наркотрафикант или пък някакъв друг вид гадина, каквито никога не се бе наемал да закриля. Но това вече нямаше значение. Нападението бе направило избора вместо него. Той и Прескот вече бяха закрилник и закрилян.
Докато сваляше Прескот надолу по стълбите към по-сгъстения мрак, той бързо направи тактическо презареждане. Извади полупразния пълнител, сложи го в джоба си, а в ръкохватката тикна нов.
Вонята стана още по-отблъскваща. Прескот слизаше така забързано, че стъпките му ехтяха из цялото стълбище. Не, каза си Кавано. Ще ни чуят и ще ни застрелят! Дано само шумът от дъжда да заглушава патардията, дето я вдигаме.
Надеждата му обаче не се оправда. Отгоре загърмяха изстрели и около тях се разхвърча отлющена от куршумите мазилка. Дърпайки Прескот към края на стълбището, Кавано замръзна на място, като видя цяла група парцаливци пред себе си. Той вдигна пистолета, без да може да реши кой от тях е истински бездомник и кой — реална заплаха. Повечето от тях вече се бяха снишили, стреснати от гърмежите отгоре и от внезапната поява на двамата непознати сред тях. Като видяха пистолета на Кавано, едва не се хвърлиха на пода.
Но не всички. Някои от тях имаха вид на чакали, които само чакаха жертвата им да се разсее.
Обаче никой от тях не извади пистолет или автомат, макар да имаха много добър шанс срещу един въоръжен човек и клиента, когото той се опитваше да опази.
Над главата си Кавано чу високи и сърдити гласове и веднага след това металната пътека заскърца, сякаш някой се опитваше да слезе по пътя, по който бяха минали двамата с Прескот. Една част от ударната група сигурно вече хвърчеше надолу по стълбището към външната врата. Щеше да нахлуе в склада, да разпръсне опърпаните му обитатели и да продължи да ги търси. През това време останалата част щеше да изтича от другата страна на склада, за да попречи на Кавано и Прескот да избягат оттам, но вероятно още не беше го направила.
Насочил пистолет към парцаливите фигури, Кавано подкани Прескот с жест да го последва към една ръждива врата, подпряна до отвор в стената на склада откъм реката. Но после му дойде наум, че дори и още да не са успели да дойдат да покрият тази част на склада, по горните етажи сигурно имаше добри стрелци на позиция, държащи под прицел непокритата част.