— Няма да знаят какво да правят с нас. Имаме пистолети. Возим се в открадната кола. Господи! — Лицето на Прескот бе позагубило малко закръглеността си, напрежението бе опънало кожата му по него. — Ще ни разпитват на улицата. После в участъка. И когато накрая ме пуснат, ония вече ще са имали време отново да се подготвят.
— Така е. — Кавано отново избърса лицето си. — Но според мен ти не искаш да имаш работа с полицията поради друга причина.
— Същата причина, поради която не бих се обърнал и към Агенцията за борба с наркотиците.
— Агенцията за борба с наркотиците? Те пък какво общо имат с…
Кавано изпита внезапно и неприятно усещане, че Прескот май накрая щеше да се окаже наистина гадина.
— Хората, които ни преследват, работят за Хесус Ескобар. — Страхът оцвети лицето на Прескот с цвета на омазаната му бяла риза.
На Кавано му стана още по-лошо. Хесус Ескобар бе един от най-големите наркобарони в Южна Америка. Той отново хвърли бърз поглед в огледалото и видя, че двете коли скъсяват разстоянието.
— Ти ми каза, че това няма нищо общо с наркотици. Не се занимавам с охрана на наркодилъри.
— Казах ти, че не съм наркодилър. И това е истината. Но не съм казал, че това няма нищо общо с наркотици.
— Не ми звучи смислено.
— Чувал ли си за биолаборатория Д. П.?
— Не. — Кавано се гмурна в облака водни пръски, вдигнат от поредния камион.
— Д. П. означава Даниъл Прескот. Тя е моя. Нещо като научноизследователска лаборатория за високи биотехнологии. — Зениците на Прескот се разшириха още повече, когато се обърна и погледна към носещите се след тях коли. — Ако беше чувал за биолаборатория Д. П., щях доста да се стресна. По-голямата част от работата ми е за правителството…
Кавано внезапно изпита неприятното предчувствие, че знае какво ще чуе.
— …Като част от последната кампания срещу наркотиците, ме наеха да проведа научни изследвания върху онзи дял от мозъка, който отговаря за пристрастеността. — Емоциите караха Прескот да говори забързано. — Пристрастеността е много сложно нещо. Не е ясно дали някои хора се пристрастяват поради психологически или физически причини. — Той заговори още по-бързо. — Различни типове личности се пристрастяват към различни ефекти. Пасивните търсят депресанти. Активните — стимуланти. Но понякога е и обратно…
Преследвачите вече бяха на около сто метра от ръждясалия седан.
— …Идеята беше — продължи Прескот, — че ако успея да намеря общ знаменател, физически спусък, общ за всички типове личности — в мозъчната кора или например в хипоталамуса, — може би ще е възможно да се намери начин този спусък да не се задейства. И пристрастяване няма да се получи.
Преследвачите вече бяха толкова наблизо, че Кавано успя да види броя им — по четирима в кола. Единият шофьор бе с мустаци. Другият бе с бръсната глава. В очите им гореше ловна страст.
— И успя ли да намериш това… как го каза… спусъка за пристрастяване?
— Не.
Кавано се опита да познае по какъв начин щяха да действат преследвачите. Прескот им трябва жив, каза си той. Затова сигурно няма да стрелят и по мен. Не и при тази скорост. Не им трябва катастрофа, в която Прескот като нищо може да загине. Единственият им избор е да ме изблъскат от пътя.
— Не можах да намеря спусък, който да деактивирам, за да попреча на пристрастяването — каза Прескот. — Вместо това намерих — нека Бог се смили над душата ми — лесно за производство химическо вещество, което може моментално да предизвика пристрастяване. Към себе си. Много е евтино за производство. Не му трябва никаква сложна апаратура. И производственият процес не предизвиква токсични странични ефекти, нито пък експлозии или пожари, както понякога става при производството на някои незаконни наркотици…
Кавано вече почти не отделяше поглед от огледалото. Носейки се стремително през водните пръски, двете коли вече бяха само на двайсетина метра от седана.
— …Веднага щом оповестих резултатите от изследванията си — продължаваше Прескот, — агенцията, за която работех, се уплаши до такава степен, че прекрати изследователската програма.
Едната от колите зае позиция зад седана, а другата мина отляво. Ще се опитат да ни изтласкат от пътя, помисли си пак Кавано.
— …И изведнъж се появи Агенцията за борба с наркотиците и конфискува всичките ми изследвания — говореше Прескот. — Накара помощниците ми и мен да подпишем декларация, че ще пазим всичко в тайна. Не че сътрудниците ми знаят кой знае колко. Аз съм единственият, който знае формулата…
Кавано огледа движението напред и взе решение.