— Ако не знаеш нищо, можем да сключим сделка. Дай ни го и ще те пуснем да си идеш жив и здрав.
— Я повтори, но този път гледай да си по-убедителен.
Гласът като че ли прозвуча уморено:
— Ако не беше толкова близо до Прескот, досега да си мъртъв. За първи път ни се случва този, когото преследваме, да служи като щит за своя бодигард.
— Протектор.
— Какво?
— Не съм бодигард.
— Няма значение. — Гласът загрубя още повече. — Следващия път, като те видя, моли се да си близо до него. В противен случай получаваш куршум в главата. Сега достатъчно убедителен ли съм?
— Затова ли се обаждаш? Да ми отправяш евтини заплахи?
Гласът замлъкна.
Внезапно Кавано разбра какво става.
— С много сирене, нали?
— Какво?
— Пицата ви ще е готова след петнайсет минути.
Кавано за миг отклони поглед от пътя, за да натисне бутона за прекъсване на връзката.
Покрай него бавно минаваше пикап, натоварен с метални отпадъци. Той свали стъклото и подхвърли телефона в каросерията му.
— Какво правиш? — учуди се Прескот.
— Хората на Ескобар се обадиха не само за тоя, дето духа. Искаха да разберат дали телефонът е у нас.
— Но защо им трябва да…
— В телефона сигурно има нещо като предавател на местоположението. И те ще тръгнат да го търсят, надявайки се да ги доведе при нас. Възможно е тази кола също да има такъв предавател, но по това вече нищо не може да се направи.
— Защо не уби шофьора на колата?
— Какво? — Той учудено вдигна вежди при този неочакван въпрос.
— Там, при търговския център, ти пое риск, като го пусна да избяга — обясни Прескот. — Можеше да посегне за оръжието си.
— Един мъртвец в колата щеше да ни забави. Защото щеше да се наложи да го вадя иззад волана. И останалите може би щяха да ни хванат, преди да сме успели да избягаме.
— Щеше ли да го убиеш, ако не беше в колата? — попита го Прескот.
— Ако ми беше дал повод. В противен случай… Аз съм протектор, а не убиец.
Дъждът започна да отслабва.
Кавано извади своя телефон и натисна бутона за повторно избиране на последния номер.
— Глоубъл Протектив Сървисис. — Гласът на Дънкан бе напрегнат.
Телефонът бе на режим заглушаване.
— Наложи се да сменя колите. В момента сме в черен понтиак.
— Можеш ли да се добереш до онзи Холидей Ин, който е до летището? Аз съм тук с някои твои приятели.
— Чудесно — отвърна Кавано. — Приятелите са много полезно нещо.
ЧАСТ ВТОРА
Избягване на заплахата
1.
Докато Кавано следваше инструкциите на Дънкан, за да стигне до Холидей Ин на път 17, на половин километър от летище „Титърбороу“, дъждът вече бе преминал в слаб ръмеж. Дънкан го чакаше под козирката на входа. Бе облечен с шлифер и шапка. Ръцете му бяха дълбоко в джобовете, като в едната от тях без съмнение стискаше пистолет. Грижливо подстриганите му мустачки подчертаваха колко издадени бяха устните му. С изправената си военна стойка и проницателен поглед той излъчваше нещо, от което на Кавано му стана приятно, че може да разчита на него.
В момента, в който той се вмъкна под козирката и спря до Дънкан, зад тях веднага паркира сив ван.
Прескот се уплаши.
— Тия ни хванаха.
— Не — отвърна Кавано. — Всичко е наред.
Поглеждайки в огледалото, той видя от вана да слизат двама мъже и една жена — познаваше и тримата, — облечени в гумирани дъждобрани. Ръцете им бяха скрити под тях и сигурно държаха оръжие, а погледите им непрекъснато сновяха наоколо, обръщайки особено внимание на магистралата, минаваща от другата страна на паркинга. Пет секунди по-късно, когато всичко им се стори наред, един от мъжете се доближи до колата на Кавано.
Разбрал сигнала, че всичко е чисто, той натисна бутона за отключване на вратите.
Дънкан веднага отвори дясната врата и наведе глава да погледне вътре.
— Господин Прескот?
Прескот го гледаше като треснат.
— Аз съм Дънкан Уентуърт. Глоубъл Протектив Сървисис. Говорихме с вас по телефона. Елате с мен, моля.
Преди Прескот да успее да каже нещо, Дънкан вече го бе измъкнал от колата. Около него веднага застанаха другият мъж и жената. Дънкан го поведе към вана.
Кавано излезе от колата.
— Как е? — Стройният мъж, който бе застанал до шофьорската врата, дъвчеше дъвка.
— По-добре отколкото преди половин час.
— Е, сега можеш да се отпуснеш. Шоуто го оставяш на нас.
— Откога чакам. В колата може да има предавател.
— Докато я намерят, вече ще е далеч от летището. Никога няма да разберат как си се измъкнал.
— Пистолетът на седалката е на ударната група. — Кавано измъкна колта от колана си. — А този е на Прескот. Нямам представа къде е бил преди това.