Кемп Ръдър, Флорида, 24 април (Асошиейтед Прес). Командирът на Кемп Ръдър, щаб на Шести рейнджърски учебен батальон, потвърди, че петнадесет военни рейнджъри са се удавили в блато преди два дни, изпълнявайки учебна задача. По негови думи, изявлението се прави по-късно, за да се уведомят първо близките.
„Все още се опитваме да разберем какво е станало — каза подполковник Робърт Боланд. — През цялото време използваме този район за учения, но проблеми почти никога не сме имали. Разбира се, no-миналата нощ бе необичайно студено за това време на годината, а и скорошните дъждове вдигнаха нивото на водоемите неочаквано високо. Но тези мъже бяха рейнджъри. На този етап от обучението им те вече са се научили да се справят в далеч по-трудни условия. Знаем само, че не осъществяваха радиовръзка в уговореното време.“
4.
Блатото е мой приятел, упорито повтаряше Брадок.
Вдигнал своята М–16 високо над главата, газейки в студената, стигаща до гърдите му вода, измъквайки с усилие високите кубинки от тинята, той не спираше да повтаря магическите думи, които инструкторите му бяха набили в главата, когато постъпи при рейнджърите.
Блатото е мой приятел.
Доста вода изтече оттогава. Брадок бе участвал в бойни действия в Гренада, Панама, Ирак, Афганистан и в многобройните неизвестни за света мисии, често в джунглите. Сега той бе инструктор и докато с труд си пробиваше път в тъмнината, леко наведен напред, за да компенсира трийсеткилограмовата тежест на раницата, висяща на гърба му, се надяваше, че хората му също си повтарят безмълвно магическите думи „блатото е мой приятел“.
Алигаторите са мои приятели.
Змиите са мои приятелки.
Не мисли.
Просто повтаряй и вярвай.
Без да обръща внимание на размърдалото се под него нещо, което вероятно бе потънал дънер, той размаха ръце да запази равновесие и се съсредоточи върху магическата мантра, надявайки се и хората му да сторят същото.
Крачеха из блатото вече три часа и им оставаха още два. Минали сте повече от половината, искаше му се да извика на хората си, за да ги окуражи, но не биваше. Имаха строга заповед да пазят пълна тишина. Дори радиовръзката със съседния отряд, плискащ се из блатото на около половин километър от тях, осъществявана на всеки половин час, бе безмълвна, състояща се само от радиоимпулси. Освен това им бе забранено да използват очила за нощно виждане, позовавайки се на теорията, че сложната апаратура е лукс, на който не може да се разчита.
Тъмнината е моя приятелка.
Бе избрана именно тази нощ, защото нямаше луна. На това отгоре дебелите облаци от вчерашната буря, все още стелещи се ниско над главите им, закриваха звездите. От тъмата изплуваха силуетите на мъртви дървета — сиви на черен фон, и само леки оттенъци от най-долния край на светлинния спектър помагаха на Брадок да се ориентира в околната обстановка. При такава видимост човек можеше да предположи, че зелено-черните ивици, с които бяха намазали лицата си, са напълно излишни, но Брадок бе предупредил хората си да са готови за всякакви ситуации, набивайки в главите им, че дори и по време на нощни акции камуфлажът е абсолютно задължителен.
Подгизналата и студена униформа бе залепнала за краката и гърдите му. Пред себе си долови съвсем слаб проблясък: разузнавачът отпред бе погледнал светещия циферблат на компаса и сега смени посоката. Брадок си каза, че трябва да го накаже — я без отпуск няколко дни, я някой и друг километър крос. Щом аз видях компаса, значи и някой снайперист можеше да го види, помисли си той.
Въпреки препарата против комари, с който се бе намазал, те кацаха по лицето му, смучеха кръв и ухапаното място го сърбеше, но той не му обръщаше внимание. Комарите са мои приятели.
Слушаше тихото подплискване на водата, докато хората му газеха между едва забележимите силуети на мъртвите дървета. Ръцете му, стиснали пушката над главата му, изтръпваха. Застоялата блатна вода стигаше вече до шията му. Нещо го закачи по десния хълбок. Миришеше на гнила растителност.
Той потрепери.
Това го обезпокои. Свикнал с далеч по-лоши условия, Брадок се обвини, че почва да губи самообладание.
Над него се виеше тънка, сива мъглица и някаква остра миризма раздразни обонянието му. Водата му се стори още по-студена и той затрепера още по-силно. Но тръпките, разтърсили краката и гърдите му, нямаха значение. Съзнанието му вече бе заето от по-важни неща.
Всеки момент, помисли си той.
Чувството му за време бе съвършено. Над главата му избухнаха светлинни ракети. Леко забулени от дим, ярката им светлина разкъса мрака. Хората на Брадок изненадано вдигнаха глави към небето. Бавно падащите ракети проблясваха в мътната вода. Макар той да знаеше предварително, че ще има ракети, беше му заповядано да не казва на останалите.