— Такова нападение може да се проведе само с ресурсите на някой като Ескобар — каза Кавано.
— От това, което чух — обади се и Чад, — ми се струва, че те са съставили добре обмислен план. Похитителите са се престорили на бездомни наркомани, сливайки се с околната среда. В случай че господин Прескот реши да излезе от склада, те са били готови да го пипнат. А ако им е писнело да чакат, са били готови да издухат вратата с гранатомета. Когато Кавано се е появил, са помислили, че е пратен да го измъкне, и не са имали друг избор, освен да действат веднага.
— Ще се свържа с Агенцията за борба с наркотиците и ще им кажа да си запушат дупката — каза Дънкан.
— За бога, само не им казвай, че съм те наел да ми помогнеш да изчезна — стресна се Прескот. — Информаторът им там ще предаде информацията по-нататък.
— Не се безпокой — отвърна Дънкан. — Нямам намерение самият аз да ставам информатор. Отпусни се и се радвай на приятното пътуване.
— Къде ме водите?
— Където ще си в безопасност.
3.
Хеликоптерът следваше извивките на река Хъдзън на триста километра на север, минавайки над няколко градчета покрай брега, някои от които забулени в смог. След Кингстън, той се насочи на запад, навлизайки над ниските планини Катскил. Гъсто обрасли с растителност, тези планини бяха известни с многобройните си и живописни долини.
— Вижте! — каза изведнъж Кавано, сочейки към стълба дим, издигащ се от едно било на север.
— Да — кимна Дънкан. — Пролетта беше суха.
— Досега слушах радиообмена — каза им Роберто през рамо, работейки с уредите за управление. — Дъждът не могъл да стигне дотук, обаче бурята и светкавиците са стигнали. Именно те са подпалили гората. Но пожарът е малък. Казват, че вече бил изолиран.
Дънкан отново кимна и огледа небето зад тях.
— Някой да не ни следи?
Хеликоптерът бе преустроен така, че да събере сложна специализирана електроника, включваща мощна радарна система, която можеше да изолира всяко летателно тяло, следващо курса им.
Роберто набра някакви цифри на клавиатурата и впери поглед в екрана на радара.
— Nada.1
— Действай тогава.
Роберто прелетя над един връх и се спусна в малка долинка, която бе гъсто обрасла с вечнозелена растителност.
— Погледнете надолу, господин Прескот — каза Чад. — Това ще ви се стори интересно.
Хеликоптерът слезе още по-ниско в долината.
— Какво да гледам? — попита Прескот. — Виждам само борове.
— Точно това трябва да видите — каза Трейси.
— Пак не… — Прескот впери съсредоточен поглед надолу.
Работейки умело с уредите за управление, Роберто натисна някакъв бутон.
— А сега виждате ли нещо?
— Не ви… Внимавай, ей! Ако слезеш още малко, ще се забиеш в дърветата… Боже господи!
От мястото си Кавано не можеше да види това, което Прескот наблюдаваше. Но прекрасно знаеше какво е. Част от гората — някъде около трийсетина квадратни метра — изведнъж се раздвижи. И под нея се появи бетон.
— Какво, по… — промърмори Прескот смаяно.
— Най-добрата мрежа за камуфлаж, която може да се намери — каза Дънкан. — Макар да слязохме толкова близо, пак не може да се различи от околната среда.
Хеликоптерът кацна леко на бетонната площадка. Роберто изключи двигателите, а останалите разкопчаха коланите си, отвориха вратата и слязоха долу.
— Внимавайте — обади се Кавано.
Усещайки вятъра от все още въртящите се лопати на ротора, той накара Прескот да се приведе.
Групата се запъти вляво, право към затворено електрическо табло, монтирано на един стълб сред дърветата до площадката за кацане.
Дънкан го отключи и отвори.
— Трябва да изчакаме лопатите да спрат въртенето си, иначе могат да засмучат мрежата.
После Дънкан натисна един бутон. Чу се тихото бръмчене на мотор.
Смаян, Прескот гледаше как мрежата с изкусно нарисувани дървета, гледани отгоре, се раздвижва — този път в обратна посока. Монтирана на здрави стълбове, които се движеха по релсов път, мрежата бавно се придвижи над групата, закри небето и скри хеликоптера.
— През зимата, когато вали сняг — заобяснява Дънкан, — има един сензор, който прибира мрежата автоматично, за да не се скъса от тежестта на снега. В бетона на площадката има монтирани реотани, които го стопяват. Спре ли бурята, мрежата се връща на мястото си. Снегът по околните дървета се стопява бързо, така че мрежата отново се слива с околната среда.
Роберто добави:
— В плана на полета, дето го попълних с диспечера от „Титърбороу“, като крайна точка съм вписал частно имение в тези планини. А всички долини си приличат малко или много. И описанието не е достатъчно подробно, така че ако някой реши да ни проследи по плана, нищо няма да стане. Дори и гости като вас не знаят точно в коя долина сме и вие няма да можете да се върнете тук, ако искате.