— А от радара разбрахме, че никой не ни е проследил — добави и Трейси.
— Никой не може да види хеликоптера и от небето — каза Чад. — Така че бъдете спокоен. По-голяма сигурност от тази, здраве му кажи.
— Ами термичното изображение на хеликоптера?
Въпросът на Прескот накара всички да се спогледат изненадано.
— Вие сте чували за термично изображение? — попита Кавано.
— А вие какво очаквате от един учен? Всеки предмет излъчва топлина. Всеки летателен апарат, снабден със сложни инфрачервени сензори, може да улови тази топлина, да очертае размерите й и така ще разбере какво се крие под дърветата или под камуфлажната мрежа и изобщо в тъмното.
— Тази апаратура се използва от военните и правоохранителните органи — каза Чад. — Всеки, който може да оборудва едно летателно тяло с такива неща, значи може да го оборудва и с други не толкова сложни неща.
— Като например картечници и ракети — допълни Трейси.
Прескот сви вежди.
— Това го казвате, за да ме окуражите ли?
— Искаме да кажем — намеси се и Кавано, — че тъй и тъй се притеснявате, притеснявайте се тогава и за напалм и за ракети.
На Прескот пак не му стана ясно.
Дънкан пристъпи към него.
— Основно правило при провеждане на операция по закрила на клиент е да приспособим сигурността към степента на заплаха. Ескобар има много пари и ресурси, но неговият вид операции не са достатъчно сложни, за да се налага снабдяването на летателен апарат с такава апаратура. И за толкова кратко време, с колкото разполагаше неговият екип, за да ни проследи. Такова понятие като „абсолютно сигурно място“ не съществува. Дори военният команден център в планината Шайен би бил уязвим, ако някой успее да вкара ядрено устройство в куфар. Но според обстоятелствата, като се има предвид заплахата, това, което Чад казва, е вярно. — В успокояващ жест Дънкан сложи ръка на рамото на Прескот. — Тук сте в такава безопасност, че повече от това не би могло да се желае.
Прескот се огледа наоколо с все още притеснен поглед.
— Къде ще се настаним?
— Ей там — посочи Трейси.
— Къде? Виждам само дървета.
— Вгледайте се по-добре.
— Онова хълмче ли? Зад него да няма хижа или нещо подобно?
— Нещо такова. — Кавано поведе Прескот между дърветата.
— След малко ще дойда и аз — обади се Роберто. — Първо трябва да заредя машината.
Той се отправи към помпата до навеса отстрани на площадката за кацане.
— Искате да кажете, че имате гориво тук? — изненадано попита Прескот.
— Подземен резервоар. На всеки шест месеца пристига цистерна и го пълни.
Залязващото слънце хвърляше дълги сенки. Хладният и лек ветрец миришеше на борови клони. Стъпките бяха заглушени от килима иглички.
Хълмчето, към което се доближиха, бе десетина метра високо, обрасло с хвойна. Виждаха се и четири-пет огромни камъка. Повел Прескот към него, Кавано заобиколи един от камъните и посочи към вграден в склона бетонен вход.
— Това е хижата. Е, нещо подобно на хижа.
Дънкан пристъпи във входа и стигна до желязна врата, до която имаше малко табло с цифри. Сензор за движение, задействан от протегнатата към таблото ръка на Дънкан, запали слаба светлинка. Закривайки с тяло таблото от Прескот, Дънкан натисна няколко цифри.
Ключалката се освободи със звънко щракане. Дънкан отвори вратата и алармата веднага започна да бипка.
— Ако не се деактивира за петнайсет секунди — каза Кавано на Прескот, — алармата пуска газ, който да обездвижи противника.
Дънкан се обърна към едно, подобно на външното табло и отново закривайки го с тялото си, набра необходимата комбинация. Бипкането спря. Сензорите за движение, монтирани вътре, запалиха осветлението.
— Добре дошли в бункера.
4.
Прескот влезе бавно и предпазливо и с още по-голямо учудване отколкото преди малко, когато бе видял камуфлажната мрежа да се отдръпва и да открива бетонната площадка.
Коридорът водеше до просторна всекидневна. Подът бе от полиран дъбов паркет. Мебелировката — кожена. Стените бяха боядисани слонова кост, покрити с полици за книги и импресионистични картини, а в единия край се виждаше голяма камина.
— Това е купол от армиран бетон, отгоре покрит с пръст — обясни Дънкан. — За по-голямо удобство вътрешността я направихме като обикновени стаи. Поради много добрата изолация температурата вътре винаги е двайсет и два градуса — както през лятото, така и през зимата, с малка помощ от камините, които са във всяка стая.