Прескот глътна останалото в чашата вино и отново я напълни.
— Когато казвате „нов живот“, вие го разбирате в буквалния смисъл на думата. С миналия си живот аз трябва да скъсам напълно.
— Без каквито и да било изключения — наблегна Кавано. — Дрехи, които обичате да носите. Музиката, която обичате. Любимата ви храна. Всичко трябва да промените. Любимите ви книги. В склада например забелязах, че имахте сборник със стихотворения от Робинсън Джефърс и още една-две книги за него. От днес нататък Джефърс ще е един от авторите, чиито книги никой никога няма да види в ръцете ви.
— Говорите някак… — Гласът на Прескот като че ли потрепери. — …потискащо.
— За почти всички е така — каза Дънкан. — Изчезват и чак тогава започват да си дават сметка за последиците от това. Ето защо трябва да сте подготвен и да се изправите срещу този проблем сега. Колко ви е страх от Ескобар? Готов ли сте да направите всичко, колкото и потискащо да е то, за да не му дадете възможност да ви намери?
Прескот отново отпи дълга глътка от чашата си.
— Писна ми да изпитвам страх. Да. — Изражението на лицето му се втвърди. — Готов съм да направя всичко необходимо.
— Чудесно — кимна Дънкан. — Утре ще ви закараме в Олбъни да се видите с Карен, да ви снима и да получите документите на своята нова самоличност.
В стаята внезапно влезе Трейси.
— Може и да не стане така.
— Защо? — намръщи се Дънкан.
— Насам идват три хеликоптера.
8.
— Хеликоптери?
Дънкан и Кавано скочиха едновременно. Следвани плътно от Роберто и Чад, те излязоха забързани след Трейси от кухнята, минаха по коридора и влязоха в командната зала.
Покрай една от стените бяха наредени всякакъв вид монитори, на които се виждаше оцветеното в зеленикаво нощно изображение от камерите, разположени около площадката и бункера. Но вниманието на екипа бе съсредоточено само върху екрана на радара, на който се виждаха три мигащи точки, насочени на север и приближаващи района.
Роберто ги проучи внимателно.
— Да, скоростта и подреждането им във въздуха говорят, че може да са хеликоптери.
— Какво става? — чу се напрегнатият глас на Прескот зад тях.
— Още не знаем — отвърна Кавано. — Може би изобщо не ни засяга.
— В момента, в който се появиха на екрана, насочвайки се нагоре по Хъдзън — каза Трейси, — стана ясно, че следват точно плана на полета, който попълнихме на летището.
— Съвпадение? — попита Дънкан.
— Може би — отвърна Чад. — Малките летища нагоре по течението на Хъдзън са много, без да споменаваме и това край Олбъни. Може да кацнат на едно от тях. Някоя фирма може да има вила наблизо или нещо такова. По дяволите, може и да са политици, тръгнали към столицата на щата.
— Може — каза Трейси. — Но може и да не са.
— Какво ще правим? — попита Прескот.
Никой не откъсна поглед от екрана.
— Ако това са хора на Ескобар, тръгнали да ни търсят — каза Роберто, — направлението, дето го попълних в плана на полета, е много мъгляво, за да ги доведе дотук. Има много планини и долини. Дори и през деня могат да се скъсат от търсене и пак да не ни намерят.
— Вижте — посочи Трейси към екрана, където трите светещи точки се разделиха, премествайки се на запад от реката.
— Насочват се към планините — каза Чад.
— И се разделят — добави Кавано. — Пестят време. Всеки търси по една долина.
— Но дори и с уреди за нощно виждане не могат да открият нещо, което да ги насочи къде сме — поклати глава Роберто. — Сигурно си мислят, че сме кацнали в някоя ферма и хеликоптерът ни е скрит в хамбара.
— Освен това, ако са излетели от Титърбороу, след час, час и нещо трябва да заредят — каза Кавано.
— Вижте — посочи Трейси отново.
На екрана трите светли точки летяха назад и напред над отделни райони.
— Претърсват систематично — забеляза Дънкан.
— Но го правят много бързо — каза Кавано. — Дори да имат уреди за нощно виждане, трябва да се движат по-бавно, за да не пропуснат нещо.
На екрана трите точки бързо се преместиха над три нови района.
— Господи… Никой не може да прави визуална проверка над долина толкова бързо, дори и през деня — промърмори Трейси.
— Освен ако проверката не я правят по този начин — вметна Чад.
— Какво искаш да кажеш?
— Не визуално.
Останалите от групата веднага разбраха за какво става дума. Всички се обърнаха рязко към Прескот.
Пребледнялото му лице контрастираше с тъмните му очи, разширени от уплаха. Той също разбра за какво става дума.