Кавано се обърна отново към екрана.
— Инфрачервени сензори?! Термосензори?!
Точките бързо се придвижиха над следващите три района.
— Божичко! — възкликна Роберто. — Това обяснява всичко. Търсят топлинното изображение на хеликоптера. Двигателят е изстинал, но за метал термоскенерът дава изображение, различно от това на дърветата или пръстта. Ще успеят да разпознаят формата на хеликоптера, която ще е различна от тази на околните дървета.
— Освен това — добави Трейси — площадката за кацане все още задържа топлината от слънцето, която бетонът е събирал цял ден.
— А топлината от фермите и селскостопанската техника няма ли да ги заблуди? — попита Прескот.
— Не — поклати глава Дънкан. — Къщи или камиони излъчват съвсем друго топлинно изображение. Освен това в тази долина теренът е много пресечен и наоколо няма никакви ферми. Топлинното изображение на площадката ще бъде ясно очертано насред гората.
Прескот разбута групата и впери поглед в екрана.
— След колко време ще са тук?
— При подходяща височина, с увеличители на сензорите, те могат бързо да покрият големи пространства — отвърна Трейси. — При тази скорост на търсене ще бъдат тук след десетина минути.
— Това не може да бъде — каза Дънкан.
— Какво значи „не може да бъде“? — В гласа на Прескот прозвуча паническа нотка. — Може да бъде — и то става пред очите ти!
— Дори с всичките си пари Ескобар няма откъде да намери три хеликоптера за толкова кратко време, и то с термосензори — отбеляза Дънкан. — Това е много специална апаратура. За да сложиш ръце на нея, трябва преди това да си изработил много добър план.
— Тогава откъде, по дяволите, е намерил термосензорите? — попита Чад. — Тук нещо не се връзва. Освен…
— Какво? — попита Роберто.
— Това не са хора на Ескобар. — Дънкан отново се обърна към Прескот: — Има ли още някой, от когото да се страхувате? Кой друг може да ви преследва?
— Никой. Ако тези хеликоптери не са на Ескобар, нямам никаква представа чии могат да бъдат.
На радара трите точки неуморно се местеха от район на район, приближавайки се все по-близо до центъра на екрана, където бяха бункерът и хеликоптерът.
— Които и да са, пипат добре — отбеляза Дънкан. — Какво още имат в тези хеликоптери?
— Може би е време да започнем да се притесняваме за ракетите, за които говорихме по-рано — каза Чад.
— Моментът на истината настъпи — обяви Трейси. — Трябва да вземем решение.
— За какво говори тя? — попита Прескот.
— Да останем или да бягаме — отвърна Трейси. — Ако останем, не знаем дали могат да си пробият път със сила в бункера. Но ако побегнем…
— Не можем да избягаме без хеликоптера — каза Роберто. — Щом имат термосензори, трябва да допуснем, че имат и радар. Излетим ли — веднага ще разберат.
— Ами ако господин Прескот не е в него? — попита Дънкан. — Ако излетиш само като примамка?
— Пак могат да ме свалят — отвърна Роберто.
— Не — каза Кавано, — няма да стрелят. Не и ако мислят, че Прескот е на борда. Той им трябва жив. Когато ме гонеха по магистралата, можеха да ме застрелят, но не го направиха. Не искаха да извърша катастрофа и да убия Прескот. Можеш да се опиташ да ги отклониш.
— Останалите може да тръгнем с джипа. — Чад говореше за едната от двете коли в гаража на бункера.
— И с двата джипа — поправи го Трейси. — Единият ще играе ролята на още една примамка. Някой от хеликоптерите ще търсят и други топлинни изображения и ще ни последват. Ще трябва да се разделят и да тръгнат в три посоки. Ако успеем да се доберем до магистралата, която е на трийсет километра на изток оттук, движението там ще е толкова голямо, че няма да могат да разберат коя кола точно преследват.
На радара трите точки приближаваха неумолимо центъра на екрана.
Всички впериха погледи в Дънкан.
— Ако тръгнем, те няма да стрелят по нас, защото господин Прескот им трябва жив. Ако останем, ще го пипнат. Това достатъчно ясно ли обрисува положението? — попита Дънкан.
Всички продължаваха да го гледат безмълвно.
— Действайте — отрони кратко Дънкан.
9.
Нямаше нужда да обсъждат какво трябва да правят. Макар все още да носеха пистолетите си, бяха свалили бронежилетките. И сега бързо и организирано излязоха от командната зала и влязоха в съседната стая. Това беше арсеналът на бункера и там, на една маса, бяха подредени бронежилетките им.
— Облечете това. — Кавано подаде на Прескот една от жилетките. — В случай че някой куршум, предназначен за нас, обърка посоките.
След като облякоха жилетките си, хората от екипа взеха по една полуавтоматична AR–15 от пирамидата, в която имаше още и пистолети, и други късоцевни оръжия.