Жегата обаче бе толкова силна, че вероятно не би могъл да оживее, ако се приближеше макар и още малко. Пожарът се движеше вече по-бързо, принуждавайки го да отстъпва все по-енергично. Храсталакът по склоновете на дерето пламна и създаде впечатление, че огнената стихия го преследва по петите. Балансирайки върху острието на бръснача, Кавано се движеше със скоростта на разпространение на пожара. Зрението му се замъгли. Кожата му като че ли пламтеше. Никога в живота си не бе изпитвал такава жажда. Но не си позволяваше да мисли за такива неща, защото, освен че трябваше да съгласува крачката си съобразно напредващите пламъци, трябваше също така да внимава отляво и отдясно за хората от ударната група. Кавано предположи, че те са се разделили, за да обкръжат пожара от всички страни, като отстъпваха от него точно както и той бе постъпил — с това изключение, че те можеха да отстъпват на безопасно разстояние, като в същото време внимаваха да не изтърват някого, когото термосензорите биха пропуснали.
Преследван от падащи дървета и пламващи храсти, Кавано стигна до по-неравна част от дерето. Коленете му се подгънаха и той се насили да ги изправи. Гърдите му се бореха да поемат глътка въздух от малкото, което бе останало около него. Краката му отново се подкосиха и този път той загуби равновесие и се преобърна — сега вече не толкова гладко. В сенките на дерето той удари хълбока си в някаква скала, стисна зъби от болка и тъкмо се опита да се вдигне на крака, когато замръзна неподвижно, забелязал мъжа с насочен автомат, показал се измежду дърветата отпред и вдясно от Кавано, следващ линията на огъня.
Остър пукот от пламтящо дърво накара човека в черно да се обърне като ужилен и точно в този момент Кавано се просна зад скалата. Притисна се към земята в отчаяно усилие да се слее с околния терен, надявайки се, че почернелите му от саждите дрехи и лице ще го оприличат на изгнил дънер и покрита с изгорял мъх скала.
Когато се криеш, никога не гледай директно в човека, който те търси, бяха втълпили инструкторите в главата на Кавано. Този, който те търси, може да забележи блясъка на очите ти или пък тревогата, която излъчваш; може не толкова да го накара да види, колкото да усети, че гледаш в него. Гледай встрани от него. Гледай го с периферното си зрение и следи какво прави.
Кавано постъпи точно така. Вперил поглед в отсрещния склон на дерето, като в същото време насочи периферното си зрение вдясно, той видя как човекът в черно слезе в дерето. После се спря и огледа накъде напредва пожарът. Кавано се приготви да стреля, ако мъжът проявеше интерес към скалата, зад която се криеше. Мъжът постоя още малко така. И още малко. Кавано тъкмо се готвеше да дръпне спусъка, когато човекът се размърда, изкатери се по другия склон на дерето и продължи нататък покрай фронта на пожара.
Пламъците се приближаваха. Притиснат към земята от нарастващата жега, Кавано запълзя напред между пръснатите наоколо камъни, мъчейки се да увеличи дистанцията между себе си и огъня, но без много да бърза, защото онзи в черните дрехи можеше да погледне пак в дерето и да забележи движението му. Жегата стана толкова непоносима, че отворил широко уста да поеме колкото е възможно повече въздух, Кавано си помисли, че езикът и гърлото му ще пламнат.
Над него трите хеликоптера висяха във въздуха на по сто и двайсет градуса един от друг, продължавайки да опипват с термосензорите си терена долу. Усетил жегата в подметките на обувките си, почти настигнат от пламъците зад него, Кавано запълзя по-бързо. Бе твърде ниско, за да разбере дали и другите от ударната група приближават към дерето. Можеше само да се опитва да решава проблемите един по един и в момента най-големият му проблем бе да не се опече жив.
Стигна до една издатина в склона на дерето, протегнала се напред като козирка — резултат вероятно от придошлите води на последното наводнение, — и се напъха вътре. Върху него веднага се посипа пръст — козирката явно се държеше от коренищата. Сковал мускули, Кавано замря и си представи как облеченият в черно мъж, стъпил на козирката отгоре и стиснал насочения напред автомат, се взира в наближаващия фронт на пожара. За момент се уплаши да не би козирката да се срине под тежестта на човека и той да се изтърси върху него. Онзи явно пристъпи от крак на крак, защото върху лицето и шията на Кавано пак се посипа пръст, чиято хладина приятно погали кожата му.