— Купувам колата. Мислех, че плащане в брой, без много увъртания, ще свърши работа по-бързо, ама бумащината си е бумащина. Но вече се канят да ми дадат ключовете.
Той стисна телефона още по-силно.
— Тъкмо заговори за пари в брой…
— Колко ни трябват?
— Поне две хиляди, разбити на двайсетачки.
— Ще донеса три.
— В банката кажи, че отиваш в Атлантик Сити. Когато си готова с всичко, поеми на север по нюйоркската магистрала. На около осемдесет километра след отбивката за Кингстън ще стигнеш до отбивка за град на име Баскървил.
Друг избор Кавано нямаше — на този етап трябваше да каже името на града по телефона. Надяваше се разговорът му да се смеси с многото телефонни обаждания от спасителните екипи и в него да няма дума, която да накара скенера да го изолира.
— Поеми по пътя на запад — продължи той. — След около петнайсет километра, когато стигнеш до Баскървил, спри на кръстовищата и свий вдясно. На стотина метра извън градчето ще видиш сухо дере, което минава през мостче на пътя. Там спри и излез от колата. Престори се, че някоя от гумите ти изпуска и трябва да ги огледаш.
— На кръстовището вдясно. Мостчето. Ясно! Там ли ще бъдеш?
— Там ще бъда. — Той вдигна глава, защото в същото време над него прогърмя поредният хеликоптер. Под търбуха му висеше огромна цистерна, вероятно пълна с вода. — Освен ако горският пожар не стигне дотук през това време.
— Горски пожар ли? — Тъй като не получи отговор, Джейми продължи: — Ама как добре знаеш да си прекарваш времето, а? Ще бъда там колкото е възможно по-скоро.
— Обади ми се, като наближиш. Телефонът ми ще е включен.
— Добре ли си наистина?
— Ще бъда. Благодаря ти за помощта.
— Благодаря, че ме помоли. Никога не съм мислела, че ще го направиш.
3.
Кавано прибра телефона в джоба на сакото си. Свършил всичко, което трябваше да се свърши, той се огледа наоколо. Намери една вдлъбнатина в земята, покри я със сухи клони, огледа импровизирания камуфлаж, реши, че горе-долу го бива, и се вмъкна под тях. Там, обгърнат от приятната миризма на земя, той облегна гръб на склона, изпитвайки временно чувство на сигурност. Сега не ми остава нищо друго, помисли си той, освен да чакам Джейми.
Въпреки клоните над главата си, започна да му става топло. Кевларената бронежилетка го притесняваше и той я свали. И чак тогава видя шрапнела, забит в нея — парченце от някой от пожарогасителите, които бе хвърлил в пожара.
Взира се в него, присвил очи, почти цяла минута. После попипа туптящия изолирбанд на врата си. Дебелата сребърна лента продължаваше да държи здраво кожата около раната, без да пропуска никаква кръв. Подуването обаче бе болезнено и му пречеше да си върти главата.
Той опъна крака, или поне се опита да го направи: едва ги бе изправил и те отново се свиха към него. Хайде, почва се, каза си той. Този път по-рано, отколкото го очакваше. Докато бе непрекъснато в движение, мъчейки се да избяга от пожара, да уреди работата с Джейми, да си намери някакво убежище, адреналинът бе действал като негов приятел, подавайки гориво към умореното му тяло, забивайки шпори в него.
Но сега, след като през следващите няколко часа нямаше какво да се прави, освен да се лежи и да се чака, той вече не вършеше работа. Оттеглянето му го правеше нервен. Той не само дръпна коленете му към него, но и го караше да скръсти ръце пред гърдите си. Изпитваше неустоимото желание да се прозява — отчасти от липса на сън, но най-вече защото мускулите имаха нужда да правят нещо, за да се освободят от напрежението. Щом искаш екшън, плащаш си, помисли си той.
Кавано потрепери и обгърна раменете си с ръце. Изчаквайки тялото му да се успокои, той се сгуши в нещо подобно на позата на плода в утробата, което бе съвсем на място, защото често сравняваше оттеглянето на адреналина с подготовка на тялото за раждане — а раждане без болка нямаше.
Клепачите му натежаха. Усещайки, че заспива, той включи телефона на вибратор, сложи го във вътрешния джоб на сакото, после извади пистолета и го стисна в една от скръстените пред гърдите си ръце. Приключил с подготовката, Кавано се унесе в сън.
4.
Вибрациите на телефона по корема на Кавано го накараха моментално да се събуди. Годините обучение го бяха тренирали да изчиства съня веднага от главата си, за да е готов за действие. Усети телефона да вибрира за втори път, изпълзя изпод клоните, ослуша се за нежелателни звуци, след което предпазливо надигна глава. Докато душеше въздуха, телефонът иззвъня за трети път. Наоколо нямаше и следа от дим и той реши, че засега няма от какво да се плаши.