— Хайде дръж се сега. — Джейми прехвърли ръката му през врата си и пристъпвайки бавно напред, го въведе в спалнята и го отпусна внимателно на по-близкото легло. — Много топъл ми се струваш. Да не би да имаш треска?
Още преди да успее да отговори, започна да трепери. Гледайки го как се тресе като ударен от ток, Джейми свали панталоните си, пъхна се под завивките и го прегърна.
— Трябва ти…
— Не — едва успя да промърмори Кавано, тракайки със зъби.
Клепачите му натежаха. Тъмнината в стаята се сгъсти.
Тя го притисна към себе си.
7.
Подръпване в рамото го събуди. Примигвайки срещу слабата светлина, процеждаща се през пердетата, той се помъчи да стои мирно, докато Джейми сваляше превръзката от рамото му. Зелените й очи се присвиха, оглеждайки изпитателно раната.
— Как е?
— Червена колкото снощи — отвърна тя.
Той усети нещо в гърдите да го стяга.
— Но поне вече не си толкова горещ.
— Това е обнадеждаващо, не мислиш ли?
— Раната е хванала коричка.
— Видя ли? Обнадеждаващо.
Тя пак сложи антибиотик, покри го с марля и здраво я залепи с лейкопласт.
— Колко е часът? — Кавано рефлексивно изви глава към нощното шкафче и се взря в цифрите на часовника, които показваха 4:22. С недоумение кимна към пердето. — Как може да е толкова светло по това време?
— Следобед е.
— Какво?
— Спа цяла нощ и през по-голямата част от деня. Не си ли спомняш как те храних със сандвича?
— Не.
— Тази сутрин.
— Не.
— Няколко пъти те водих до тоалетната.
Кавано я гледаше неразбиращо.
— Когато камериерката дойде да почисти стаята, излязох навън да разговарям с нея — продължи Джейми. — Казах й, че си се натровил от развалени сандвичи. И че не искам да те оставям сам. После й дадох да занесе пари на рецепцията и запазих стаята за още една нощ. Обадих се по телефона и момчето ми съобщи, че е занесла парите. „Няма проблем“, казва.
— Да, ти наистина имаш нюх на оперативен агент.
— Трябва пак да хапнеш.
— Не съм гладен.
— Няма значение. Няма да се излекуваш бързо, ако не ядеш.
— Не мога да понеса мисълта за пастърма и картофена салата.
— Те сигурно и без това са се развалили. Кажи какво искаш. Пица? Можем да си я поръчаме.
Той отвори уста да възрази.
Но тя отново го накара да се почувства горд, като добави бързо:
— Вземам си думите назад. Никакви доставки. Това вреди на сигурността, нали?
— Точно така.
— Тогава значи трябва да изляза и да купя нещо. Друг начин няма. Кажи ми сега кое ти звучи добре. Печено пиле? Млечен шейк? Каквото и да е.
Кавано трябваше да я убеди, че има апетит. В противен случай щеше да се изкуши да повика доктор.
— Пиле. Помогни ми да отида до тоалетната.
След това тя му донесе сапун за бръснене и самобръсначка. Остъргвайки наболата тридневна брада, той се почувства по-чист. Обаче докато свърши и се добере до леглото, си каза, че е изтощен повече отвсякога.
— Сега вече мога ли да изляза? — попита Джейми.
— Ако ударната група знаеше къде сме, досега да са щурмували мотела. — Завит до брадичката, Кавано се надигна. — Окачи отвън знака „Не ни безпокойте“ и ми дай пистолета.
— Нямаше да го поискаш, ако не си мислеше, че все още има опасност.
— Силата на навика.
— Да бе, да — скептично промърмори тя.
Чу я как проверява дали вратата е заключена, после погледна часовника, който показваше 4,58.
Имаше едно нещо, което трябваше да узнае. С мъка посегна за дистанционното управление на телевизора, насочи го към апарата и го включи на местен канал.
„Новините на живо в 5 ч. следобед“ по Канал 6 тъкмо започваха. Както Кавано бе очаквал, пожарът бе в главните новини. Слушаше какво разправя репортерът и гледаше кадри с изнурени пожарникари с моторни резачки, лопати и маркучи, мъчещи се да отклонят пламъците от първия град, покрай който бе минал вчера. Разкъсвайки димната завеса, отгоре се виеше хеликоптер и хвърляше химикали в огнения ад.
— До днес следобед деветдесет процента от пожара бе потушен — заключи репортерката от местния канал, след което се прехвърли върху някакъв политически скандал в Олбъни, с участието на един сенатор, който бил арестуван за каране на кола в пияно състояние и за това, че блъснал малко момиче на колело и му счупил краката.
Отегчен, Кавано погледа още малко, после започна да сменя каналите един след друг, спирайки на Канал 10, където репортажът за пожара тъкмо свършваше. Смаян, той чу репортера да казва, че в края на следобеда пожарът бил напълно овладян. Той се върна обратно на Канал 6 толкова обезпокоен, че не обръщаше внимание на картините на екрана. В 17,30 ч. имаше още едно издание на местните новини и сега репортажът за пияния сенатор се бе превърнал в главна новина. На пожара — „напълно овладян“ — бяха отделили само половин минута. Той отново се прехвърли на Канал 10, където репортажът за овладения пожар тъкмо започваше преди прогнозата за времето.