Кавано смръщи вежди.
В шест часа, докато започваше поредният преглед на местните новини, Кавано дочу леко почукване на вратата, следвано от три бързи почуквания и накрая шум от ключа. Просто в случай че Джейми може да има нежелани придружители, той скри пистолета под завивките и го насочи към вратата.
Джейми влезе, понесла книжни кесии със знака на Кентъки Фрайд Чикън.
Кавано отпусна пистолета под завивките.
— Някакви проблеми? — попита тя.
— Видях нещо по телевизията.
Джейми заключи вратата и заизважда картонени кутии от кесиите.
— Какво толкова си видял?
— Безпокои ме това, което не видях.
Тя поклати озадачено глава.
— Виж сама — каза Кавано.
Джейми седна до него и двамата се загледаха в новините.
Политическият скандал пак бе новина номер едно. Както и по Канал 10, репортажът за овладения пожар бе последната новина преди прогнозата за времето. Показаха само няколко кадъра с пожарникари.
— Разбра ли сега какво имам предвид? — попита той.
— Ама аз почти нищо не видях. Ако бях мигнала, щях да изтърва репортажа. — Джейми извърна поглед от телевизора и го впери в него. — Четирима души убити? Таен бункер? Хеликоптери с ракети? А по телевизията показват само един-двама пожарникари с изцапани със сажди лица и брадви в ръцете.
— По-ранните репортажи бяха по-дълги, но общо взето същите — каза Кавано.
— Може пожарникарите още да не са стигнали до мястото, откъдето е започнал, и затова да не са намерили труповете.
— Може — кимна той. — Но мястото, откъдето пожарът започна, би трябвало да изгори най-напред и вече да не гори. Самолетите отгоре би трябвало да видят силуета на изгорелия хеликоптер долу. И тези на двата джипа. Чад и Трейси се разхвърчаха на парчета. — Гневът го стисна за гърлото и думите излязоха насила. — Обаче тялото на Роберто беше цяло. Дори и изгорено, то пак щеше да си прилича на тяло. И няма начин някой от градчето да не е чул трите хеликоптера и експлозиите.
— Купих „Олбъни Таймс Юниън“. — Джейми се приближи към бюрото. — Вестникът е от тази сутрин, затова не отразява развитието следобед. Но все пак може да ни подскаже нещо.
Тя взе вестника и го донесе до леглото.
Статията за пожара бе в долния край на първа страница. До нея имаше снимка на уморен пожарникар, почти целия обгърнат от дим. Статията продължаваше на осма страница, където бе сложена отново в долния край.
— Ето — посочи Джейми абзаца в края. — Някой от града наистина чул експлозии.
— Избухнали бутилки с пропан? — Кавано не можеше да повярва на очите си.
Тя цитира пасажа изцяло:
— „Властите предполагат, че, стигайки до хижите по склона на планините, пожарът е взривил склад за бутилки с пропан“.
— Около бункера няма никакви хижи.
— Но те само се опитват да налучкат какво е предизвикало експлозиите — каза Джейми.
— Или някой лъже. Прочете ли там, дето пише за докарания специален екип, който да установи причината за пожара?
— Смяташ, че някой крие истината?
— Не е невъзможно — отвърна Кавано. — Някой с влияние упражнява натиск върху местните власти и държи пожарникарите на разстояние, докато специалният екип отива до мястото, откъдето е започнал пожарът. Мястото е отдалечено и лесно може да се прочисти. Никой няма да види хеликоптерите, дошли да приберат труповете и да прикрият разрушенията.
— Някой с влияние? За правителството ли става дума?
— Не знам дали някой друг би бил достатъчно могъщ, за да не допусне никой вътре в района — отвърна той.
— Но какво общо има, за бога, Прескот с правителството?
Кавано сви рамене по навик. По-добре да не го бе правил — болката веднага го захапа в лявото рамо.
— Лабораторията му била наета от Агенцията за борба с наркотиците, за да извърши научноизследователска дейност върху начините да се спре пристрастяването.
— Това не обяснява участието на военен специален екип — поклати глава Джейми. — Нито пък защо е трябвало да избият всички. В склада, казваш, искали да хванат Прескот жив?
— По всичко изглеждаше точно така. Няколко пъти им се удаде случай да ни убият и двамата. Но вместо това предпочетоха да ни устроят клопка.
— Обаче в бункера вече са искали да убият всички.
Кавано кимна.
— Какво ги е накарало да променят намеренията си? Или пък да не би целта да е била нашата група, а Прескот да е бил използван само като примамка. Идва с нас до бункера и там ни устройва клопка, а?