Ръдърфорд забави, излезе от алеята, спря се между храстите и изчака Кавано да го последва. Двамата застанаха един срещу друг.
— Човекът, когото охранявахте…
— Нарочно докара лошите при нас. После разби главата на Роберто и застреля Дънкан. След като Чад и Трейси хвръкнаха във въздуха на парчета, той остави и мен в горящата постройка.
Поемайки си запъхтяно въздух, Ръдърфорд се опита да осмисли немислимото.
— Той е работел за лошите?
— Не. Той бягаше от лошите.
— Тогава защо е…
— Защото ние му разяснихме как ще му дадем нова самоличност и ще му помогнем да изчезне. И той си е помислил, че ако се отърве от нас, ще се чувства още по-спокоен. Един шанс по-малко за лошите да го намерят.
— В ада има специално място за такива хора като него. Как е името му?
— Даниъл Прескот.
— Никога не съм чувал за него.
— Собственик е на лаборатория по биохимия с неговото име.
— И за нея не съм чувал нищо.
— Агенцията за борба с наркотиците е сключила договор с него. Извършвал е научни изследвания за физическата основа на пристрастяването. Но в хода на изследванията той открил субстанция с лесен производствен процес, която предизвиквала пристрастяване.
Ръдърфорд го гледаше с недоумение.
— Аз работя в доста тясно сътрудничество с Агенцията. Би трябвало да знам за тези неща.
— Хесус Ескобар подушил какво е открил Прескот и се опитал да го отвлече. И когато екипът на Агенцията не могъл да прогони хората на Ескобар, Прескот се обърна за помощ към нас.
Недоумението не слизаше от лицето на Ръдърфорд.
— Невъзможно. Ескобар бе убит преди два месеца. В картела му е пълен хаос. И в момента не е в състояние да организира отвличането на когото и да било.
Сякаш земята се залюля под Кавано.
— Тогава трябва да е бил някой друг наркокартел — каза той, все още не можейки да повярва на това, което току-що бе чул. Земята като че ли стана още по-нестабилна и главата му се замая.
— И за това трябваше да науча — отвърна Ръдърфорд.
— Още една група искаше да пипне Прескот. И трябва да ти кажа, че действаха като професионалисти от специалните части.
— Военните? Те пък за какво да се месят в това?
— Надявах се ти да ми помогнеш да разбера.
11.
Докато Джейми седеше в работещата на място кола, Кавано набираше някакъв номер от телефонната кабина на паркинга на един търговски център.
Телефонът от другата страна иззвъня три пъти.
— Ало? — чу се плътният глас на Ръдърфорд.
— Обаждаме се от ресторант „Пекинска патица“ — каза Кавано. — Някой от вашия телефон се е обадил и е направил поръчка за сто двайсет и шест долара. Така ли е?
— От тия неща, дето ги слагате, ме боли главата. — Ръдърфорд прозвуча така, сякаш наистина го болеше главата.
— И от такива като вас на мен ми се надува главата, но какво да се прави — каза Кавано.
Размяната на тези реплики, върху които двамата се бяха разбрали, означаваше, че линията е чиста.
— Няма абсолютно нищо, което да сочи, че Прескот и неговата лаборатория имат нещо общо с научни изследвания за Агенцията за борба с наркотиците. Тя дори не се занимава с такива неща. Това е работа на Националния институт по здравеопазването.
Шумът от движението наоколо накара Кавано да притисне слушалката още по-силно към ухото си.
— Да не смяташ, че трябва да отида да проверя до Института?
— Не. Отиди да провериш от източника.
— Ако намекваш за лабораторията на Прескот, прекарах цял ден в университетската библиотека и не намерих нищо за лабораторията — нито на хартия, нито в интернет.
— Аз обаче намерих. Не е посочено с какво се занимава, но се намира в…
Покрай него мина пикап със спукано гърне.
— Какво, какво? Не можах да чуя.
— Казах, че лабораторията се намира на едно място, наречено Бейли Ридж във Вирджиния.
— Къде е това?
Ръдърфорд му описа как да стигне дотам, после добави:
— Съжалявам, че не мога да помогна повече.
— Помогна достатъчно. Благодаря. Ще ти изпратя тая китайска храна.
— Не си прави труда. Не се майтапих, като казах за главоболието.
— Ще ти се обадя утре. Дотогава ще съм натрупал още въпроси.
— Чудесно.
— Същият номер и същото време.
Кавано прекъсна връзката, избърса слушалката, окачи я и се вмъкна в тауруса.
— Научи ли нещо? — попита го Джейми.
— Да, някой има опрян в челото пистолет. Хайде да се махаме оттук, докато не е дошла цяла флотилия от необозначени коли около тоя телефон.
12.
— Имахме предварително уговорена парола, която да увери всеки от нас, че другият няма проблеми — каза Кавано.