Както и очакваше, вратата се отвори само толкова, колкото позволяваше веригата.
— Две средни пици? — пропя Джейми, поглеждайки към етикетчетата на кутиите. — Една пеперони с черни маслини и една де лукс, нали?
— Обикновено ги носи едно хлапе — пробуча отвътре мъжки глас с европейски акцент.
— На мен ли го казвате? — отвърна Джейми. — Двамата с мъжа ми въртим тоя бизнес. Тази вечер на работа не се явиха три хлапета. Добре че наминах и аз, та и вие да изкарате късмет.
Мъжът отвътре се изкиска.
— Колко?
Тя повдигна кутиите още малко по-нагоре, все едно да прочете по-добре изписаната на етикета цена и се взря в него.
— Чакай малко — обади се пак гласът и вратата се затвори.
В момента, в който бравата щракна и се затвори и мъжът вече не можеше да вижда какво става отвън, Кавано рязко напусна мястото си. Скочи пред вратата и се сниши под шпионката. Прикрил Джейми, той чу издрънчаването на освободената верига.
Щом вратата се отвори, Кавано се хвърли върху нищо неподозиращия мъж. Спазвайки точно инструкциите, Джейми хвана отвътре сгънатата бронежилетка и я тръсна пред себе си, раздипляйки я пред тялото си и разпилявайки кутиите на пода. Мъжът бе същият скинар, от когото Кавано бе отнел колата пред търговския център преди почти две седмици. Зяпнал от изумление, мъжът се опита да извади пистолета си. Кавано стовари цевта на зига върху голия му череп и човекът падна като подкосен, затискайки с тялото си ръката, с която се готвеше да извади оръжието си. Кавано го прескочи и влезе във всекидневната, насочил пистолета вляво, към мястото, където знаеше, че е телевизорът.
На едно от креслата бе седнал мъж с мустаци, който стоеше като статуя и не знаеше накъде да гледа — към пистолета на Кавано или към този, който Джейми бе насочила към него откъм кухнята. Пистолетът му бе на масичката за кафе пред него.
В ъгъла вляво, вързан за един стол със запушена уста, седеше Ръдърфорд. Спечената кръв по лицето му изглеждаше още по-черна на фона на тъмнокафявата му кожа. Очите му бяха опулени от смайване, но точно сега Кавано нямаше никакво време за него. Той посегна и взе пистолета от масичката. Минавайки покрай мустакатия, Кавано тресна и него по главата с пистолета. След това се притисна към стената до вратата на спалнята. Насочи пистолета най-напред към тази част от стаята, която се виждаше през отворената врата, после скочи до отсрещната страна и насочил оръжието си, огледа и останалата част от стаята. След като не видя нищо обезпокояващо, той се хвърли вътре, блъсна бюрото към вратата на гардероба, погледна под леглото, после огледа и банята. Чисто.
Когато се върна във всекидневната, мустакатият лежеше на пода и стенеше.
Кавано изтича до входната врата, заключи я, после насочи вниманието си към гологлавия, проснат на пода. Претърси го за оръжие и извади пистолета, затъкнат в колана на кръста му. След това измъкна колана и с него върза ръцете му отзад.
Повтори същото действие и с мустакатия, после отиде да провери гардероба и се увери, че е празен. Чак тогава се спусна към Ръдърфорд и му махна лепенката от устата.
— Има ли други?
— Не.
Кавано развърза китките и глезените му.
— Къде си ранен?
— Изгубих един зъб. — Ръдърфорд посочи подутата си лява буза. — И май са ми спукали едно-две ребра.
Поемайки дъх, той се сви от болка.
Кавано видя кутия със салфетки на масата в кухнята. Измъкна няколко и ги подаде на Ръдърфорд.
— Изкашляй се дълбоко и се изплюй тук.
Ръдърфорд се подчини.
— Боже всемогъщи, как боли!
Кавано хвърли поглед върху изплютото.
— Няма кръв. Легни на дивана. — Кавано му помогна да се опъне на дивана, после заопипва коремната област и гръдния му кош. — Не напипвам никакви издутини. Някъде другаде да те боли?
— Мина доста време. Ако са счупили нещо вътре, досега да съм припаднал от болка.
Ръдърфорд разтри китките си, където кръвообръщението бе почти спряло.
— Къде стои аптечката ти?
— Под мивката в банята.
Когато Кавано се върна с аптечката и с мокра, насапунисана кърпа, Ръдърфорд с усилие се изправи и седна.
— Не си ме представил на приятелката си.
— Това е Дженифър. Дженифър, това е Джон.
Джейми не реагира на фалшивото име, с което Кавано я представи.
— Приятно ми е да се запозная с теб — кимна Ръдърфорд. — Добре че съм жив, за да имам това удоволствие.
Кавано отвори аптечката и замря за миг, като видя сред бинтовете и мазилата и три спринцовки. Той ги извади и ги вдигна във въздуха и чак тогава се сети защо са там.
— Това още откакто жена ти беше жива?
Тя бе диабетичка и всеки ден си биеше по една инжекция инсулин. По ирония на съдбата обаче бе загинала при автомобилна катастрофа.