— Много от дрехите на Деби ги дарих на църквата. Изхвърлих и доста неща, стари обувки и други работи, които не ставаха за нищо, но тя въпреки това ги държеше. Обаче тия спринцовки ме карат да мисля за нея с повече любов, отколкото каквото и да е друго. Не ми даде сърце да ги изхвърля.
Кавано ги върна в аптечката и започна да почиства лицето на Ръдърфорд.
— Значи си разбрал втория намек за главоболието, а? — попита Ръдърфорд.
— Браво на теб.
— По-скоро бих се оставил да ме убият, вместо да те вкарам в клопка.
— Знам — кимна Кавано.
— Хората, които попитах за Прескот и лабораторията му, казаха, че не са чували нищо за него.
След толкова време, прекарано със запушена уста, гласът на Ръдърфорд звучеше пресипнало.
— Ще ти донеса малко вода — каза Джейми.
Когато тя се върна, Ръдърфорд отпи няколко дълги глътки, размеквайки спечената кръв по устните си, която се процеди надолу по брадичката му.
Той я избърса с опакото на дланта и каза:
— После претъсих базата данни на нашия компютър. — Дълга глътка вода. — И отново нищо.
— Тогава как…
— Тия типове, изглежда, имат информатор в Бюрото. Или пък са хакнали компютърната ни система, търсейки хора, интересуващи се от Прескот. Когато си тръгнах за вкъщи, те ме чакаха на паркинга. — Ръдърфорд попипа подутата си буза и направи гримаса. — Някой ми извика името от съседния ред. Извърнах се да видя кой е. Изведнъж до мен спря някакъв ван. И докато по този начин действаше като параван, трима души ме сграбиха от всички страни и ме набутаха вътре.
— Човекът, който те е извикал. Тримата, дето са те сграбили. Шофьорът на вана. Общо пет души, така ли? — попита Кавано.
— Не. — Ръдърфорд отпи отново. — Има и шести — тоя, дето командва парада. Нарича себе си Клайн.
— Двамата, дето те пазеха, ги познах. Бяха от онези, които нападнаха Прескот в склада.
Ръдърфорд насочи разтревожен поглед покрай Кавано.
— Дженифър, май ти е лошо, а?
Кавано се извърна към нея.
— Пребледняла си. По-добре да седнеш.
— По ми се ще да се наведа.
Тя се насочи към банята и след малко двамата чуха приглушените звуци от повръщане.
— За първи път ли участва в операция? — попита Ръдърфорд.
— Да.
— Добре се справи.
Кавано кимна.
Тя отново се върна и Кавано я прегърна.
— Не те подведох — каза Джейми.
— Не ме подведе.
И аз не те подведох, добави той наум.
Тя прекрачи стенещия на пода мъж и се настани в креслото срещу Ръдърфорд.
— Не ми обръщайте внимание. Говорете си там каквото имате да си кажете, а аз през това време ще се опитам да се уверя, че съм все още жива.
Ръцете на Кавано не трепереха само докато имаше какво да прави с тях. Сега обаче трябваше да положи усилие, за да потисне треперенето им.
— Да, и какво стана по-нататък?
— След това тия типове ме обработиха достатъчно добре и за да покажат, че няма майтап, насочиха в главата ми пищов и ми дадоха да избирам. Или да им кажа защо търся Прескот, или ще ме убият. — Ръдърфорд притисна влажната кърпа към насинената си буза. — Обясних им, че не аз търся Прескот. А един мой приятел. И пак ми дадоха да избирам. Или да им кажа кой е този приятел, или ще ми теглят куршума. Но не им назовах името ти. Казах: „Един човек от охраната на Прескот“.
Кавано кимна.
— Проявиха жив интерес — продължи Ръдърфорд. — Нямаха търпение да те пипнат.
— Има си хас. Мислят, че знам къде е Прескот.
— Казах им, че и ти се опитваш да го намериш и че не знаеш нищо повече от тях.
— Обаче не ти повярваха ли? — попита Кавано.
— Никак. Пак ми тикнаха пистолета в носа и ми наредиха да ти кажа, че лабораторията на Прескот е в Бейли Ридж във Вирджиния.
— И сега останалите четирима, заедно с Клайн, са в Бейли Ридж, чакайки капана да щракне — заключи Кавано.
— Тръгнаха веднага след като затворих — кимна Ръдърфорд.
Джейми се наведе напред.
— И ако никой не се появи, те ще се запитат какво е станало. Ще се върнат тук с надеждата, че пак ще се обадиш, както обеща.
— Да — съгласи се Кавано. — И ще подготвят още един капан.
Ръдърфорд се пресегна за телефона.
— Хей, какво правиш — посегна Кавано на свой ред да го спре.
— Ще повикам помощ.
— Не.
— Но Бюрото може да…
— Да, но не знаем кой още е замесен в това.
Ръдърфорд се поколеба.
— Сам каза, че Клайн може да има информатор в Бюрото — продължи Кавано. — Ами ако разбере отнякъде, че го чакаме. Това ще бъде последното място на света, край което ще се покаже.
17.
Домофонът иззвъня, Кавано изчака няколко секунди и натисна копчето.