— Да?
Гласът на пазача долу бе изтънял.
— Господин Клайн и още един господин искат да ви видят.
— Кажи им да се качат.
Кавано пусна копчето и се върна във всекидневната.
— Двама — отбеляза Ръдърфорд. — Другите двама сигурно са останали в Бейли Ридж, да не би случайно да се появиш.
Джейми погледна часовника си.
— Минава обед. По-рано, отколкото очаквахте.
— След като е чакал в засада цяла нощ, Клайн сигурно е ядосан, че не направих така, както казах. Затова сега иска пак да си поприказва откровено с Джон. Готови ли сме за гости?
Кавано отправи въпроса към гологлавия скинар и мустакатия, вързани за столове. Почти цял час бе минал, преди двамата да дойдат в съзнание. Проведеният задълбочен разпит показа, че те са обикновени работници и нямат представа защо Прескот е толкова важен.
Мобилният телефон на скинара звъня на два пъти — Клайн проверяваше и бе сърдит. Преди това Кавано бе провел подробна репетиция с двамата пленници, за да им внуши какво да говорят, ако някой от двата мобилни телефона иззвъни. Допрял цевта на пистолета до слепоочието на скинара, Кавано го бе гледал в очите, докато оня нещастник говореше по телефона. Както го бе уверил, ако доловеше и най-малкия опит да предупреди Клайн, щеше много да се ядоса.
Сега скинарът седеше с бейзболна шапка на главата, за да скрие спукания си череп.
— Попитах ви — почука с пръст Кавано по масичката — дали сте готови да посрещате гости.
Гологлавият скинар се дръпна назад и кимна.
— Ще се видим след няколко минути — каза Джейми и спазвайки инструкциите, които й бяха дадени преди това, излезе от апартамента.
Ръдърфорд заключи вратата.
Кавано с тревога си я представи как минава по коридора, отваря вратата към стълбището и чака зад нея. Чуеше ли звънването на пристигналия асансьор, тя трябваше да преброи до двайсет — времето, което според тях бе необходимо, за да се стигне до апартамента на Ръдърфорд. После щеше да отвори вратата, бъркайки в чантичката си все едно си търси ключа от апартамента, без изобщо да поглежда към двамата мъже, застанали пред вратата на Ръдърфорд. Те щяха да я видят, разбира се, но тъй като нямаха причина да подозират клопка — нали те самите подготвяха такава, — скоро щяха да бъдат заети с онова, което щеше да стане, след като вратата на Ръдърфорд се отвореше. Като тръгваше, Джейми изглеждаше спокойна, прехвърляйки в главата си техниката на гледане, към която я бе научил Кавано да се придържа, представяйки си възможни отклонения от сценария, внушавайки си да не се изненадва, ако това стане. За да й придаде по-голяма увереност, под блузата и сакото Кавано я бе накарал да облече бронежилетката. Правеше я дебела, дрехите бяха опънати по нея, но външният й вид сега бе последното нещо, което я безпокоеше.
— Добре — кимна Кавано, насочил пистолета към гологлавия мъж. — Покажи се като добър домакин.
Ръдърфорд вече бе развързал глезените и китките на скинара. Сега развърза и въжетата, които го държаха за стола.
— И помни — каза му Кавано. — Ти си първият на огневата линия.
Той му направи знак с пистолета да тръгва, после пое след него по коридора и застана зад гърба му, когато онзи спря пред входната врата.
— Сега трябва само да не ни даваш повод да те застреляме — отново му напомни Кавано.
Ръдърфорд зае позиция в кухнята с готов за стрелба пистолет.
С влажно от пот чело, Кавано зачака.
Петнайсет секунди. Трийсет. Петдесет. Кавано си спомни колко бавен му се бе сторил асансьорът. Това, че ония още не са почукали на вратата, не означава, че нещо се е объркало, опита да се успокои той. Търпение. Всичко ще е…
Чук, чук. Пауза. Чук, чук. Такъв бе начинът, по който се бяха уговорили да почукат, но Ръдърфорд ги бе чул. Това означаваше, че може спокойно да отваря.
Правейки знак на скинара да отваря, Кавано усети как стомахът му се свива.
В този момент Кавано сложи началото на внимателно отрепетиран сценарий и се скри във всекидневната, за да не го видят, когато вратата се отвори. Гологлавият скинар обаче знаеше много добре, че Ръдърфорд се цели в главата му от кухнята. След като отвореше вратата, скинарът трябваше да каже: „Не се е обаждал“, да се обърне и да тръгне към всекидневната, право в обсега на стрелба на Кавано. През това време Ръдърфорд щеше да се скрие зад хладилника. Чак когато и двамата тръгнат по коридора, Ръдърфорд щеше да се покаже, насочил към тях пистолета откъм арката на кухнята. Вторият влязъл щеше да види Ръдърфорд по същото време, по което първият щеше да види Кавано. В този момент Джейми щеше да се появи зад тях с насочен пистолет и да каже: „Във всекидневната!“, което тя същевременно направи.