Клайн вдигна учудено вежди, гледайки как Кавано отиде до кухнята и донесе стол. Учудването му нарасна още повече, когато Кавано го изправи на крака, извади ножа и го отвори.
— Сега ще ти срежа въжето на китките — предупреди го Кавано. — Ако направиш дори и най-малкото движение срещу мен, моят приятел… — Той кимна към Ръдърфорд. — …чието настроение е доста лошо заради побоя, нанесен му от твоите хора, ще те застреля.
Преди това Ръдърфорд бе взел от кухнята една празна бутилка от минерална вода и я бе надянал на цевта като заглушител.
— Искам си зъба — изръмжа той заплашително.
Това бе тактика, която двамата бяха отрепетирали, и сега при вида на пластмасовата бутилка очите на Клайн се свиха.
— Защо да си създаваме главоболия? — каза Кавано. — Водим приятен разговор. Искаме да си помогнем един на друг. — Кавано отиде зад Клайн, сряза въжето на китките му и каза: — Сядай.
Клайн се подчини.
Кавано отново му върза ръцете, но този път за облегалките на стола.
— Удобно ли ти е така? — попита го той. — Добре. Честно ти казвам, че ако работим заедно, имаме по-добър шанс да намерим Прескот. Кажи ми сега какво знаеш ти.
Клайн отклони поглед встрани.
— Като за начало — продължи Кавано, — можеш най-напред да ми кажеш защо ви трябва толкова? Той ми разказа за някакви научни изследвания, свързани с пристрастяването, поръчани му от Агенцията за борба с наркотиците. Трябвало да намери някакъв начин да блокира физическия механизъм, който предизвиква у хората пристрастеност. Обаче вместо това, както той каза, открил леснопроизводима субстанция, която предизвиква пристрастеност. Каза ми още, че Хесус Ескобар разбрал по някакъв начин за това и искал да го отвлече, за да вземе формулата на веществото. Каза, че вие, момчета, работите за Ескобар. Но всичко това се оказаха глупости. В Агенцията изобщо не са чували за Прескот, а Ескобар е бил убит преди два месеца. Така че нека ви попитам първо за кого работите?
Клайн най-сетне отново извърна поглед към Кавано. От напрежението акцентът му — славянски или по-точно вероятно руски — си пролича още повече.
— Знаеш, че това не мога да ти го кажа.
— Може би трябва да ти направя малко кафе, за да обсъдим проблема.
— Кафе? — Клайн наклони глава на една страна и го изгледа озадачено.
— Да, няма нищо по-приятно от един лек разговор на чаша кафе. Джон, къде го държиш?
— Над хладилника. — Двамата с Джейми го гледаха също така озадачено, както и Клайн. — Кафемелачката е до него. А кафеварката е до тостера на плота в кухнята.
— Кафеварка ли? Но аз имах предвид нес — каза Кавано.
— Ъ-ъ… в шкафа вдясно от печката.
Кавано обърна стола на Клайн така, че да може да го вижда какво прави. После отиде в кухнята, отвори шкафа и намери малка кутия, в която имаше няколко разноцветни пакетчета нескафе.
— Я да видим… Лешник, ванилия, шоколад. От кое точно искаш? — попита той Клайн.
Отговор не последва.
— Джон, трябва да го изхвърлиш това сладко кафе — продължи Кавано. — Ще качиш толкова килограми, че няма да можеш да ги свалиш с бягане. Нямаш ли нещо по така…? Я чакай малко. Какво е това? Мока „Ява“? Ето на това викам аз истинско мъжко питие.
Кавано отвори два пакета от него и ги изсипа в малка стъклена каничка. Наля съвсем малко вода в чайника, постави го на котлона и запали газта.
— Ей сега ще стане — увери той Клайн. — Нищо друго не подтиква към разговор така, както горещото, тъпкано с кофеин кафе. Сигурен ли си, че не искаш да снесеш малко информация — например защо ви трябва Прескот и кой още го търси?
Клайн продължаваше да се прави на упорит.
— О, добре тогава — каза Кавано. — Аз, разбира се, уважавам твоите принципи. Определено не си дрънкало.
Чайникът засвири.
Кавано изсипа петдесетината грама кипяща вода в каничката. Водата едва успя да покрие двете пакетчета гранули. Той я разбърка, давайки възможност на Клайн да види колко гъста и черна е сместа.
— Тук няма шест-пет. От това нещо очите ти ще светнат на дълги и косата ти ще настръхне като бодли на таралеж.
Недоумението на Клайн нарасна.
— Ще ме караш да го пия ли? И как, по дяволите, смяташ да ме принудиш да говоря с това? Сигурно веднага ще го повърна.
— Да го пиеш ли? И през ум не ми минава. И повярвай ми, няма да го повърнеш.
Кавано отвори аптечката на Ръдърфорд и извади една от спринцовките.
Очите на Клайн щяха да изскочат.
Кавано пъхна иглата в сместа, напълни спринцовката, после я вдигна нагоре да изкара въздуха и започна да си тананика „Билет за Луната“.