— Чакай малко — обади се Клайн. — Не мислиш сериозно да…
Кавано го прекъсна, като рязко му дръпна ризата и оголи врата му, започна да си тананика „Чисто кафе“ и насочи иглата към югуларната вена на Клайн.
— Спри, за бога! — Клайн се дръпна напред така силно, че едва не заби нос в пода.
— Внимавай какви ги говориш — предупредително изръмжа Ръдърфорд, заклет баптист от Юга.
— Добре де, добре. Само спри — каза Клайн. — Няма да ме накараш да повярвам, че си толкова луд, че да…
— Отвори си съзнанието — посъветва го Кавано. — А също така и артериите и жизненоважните си органи. Сега ще накарам сърцето ти да заработи на високи обороти и ще ти пръсна мозъка, само че отвътре. И ми се струва, че когато пулсът ти стигне някъде към сто и осемдесет, сигурно даже ще започнеш да левитираш, само че пак няма да стане, защото си вързан за стола. А сега стой малко мирно…
Кавано натисна здраво рамото му и отново насочи иглата.
— Неее! — писна Клайн и така се дръпна настрани, че този път столът наистина се преобърна.
С тежко туп той се приземи на мокета.
— Хей, имай малко милост към съседите — каза Кавано.
— Това нещо ще ме убие! — задъха се Клайн.
— Да те убие ли? Метаболизмът ти ще тръгне на такива високи обороти, че ти сигурно ще се самозапалиш отвътре.
Кавано натисна главата на Клайн и допря иглата до югуларната му вена.
— Ако ме убиеш, няма да мога да ти кажа нищо — прошепна той със стържещ шепот, стараейки се да не мърда глава.
— Знаеш ли какво? На една част от мен не й пука. Вече два пъти се сблъсквам с теб и взе да ми писва. И съм бесен за избитите ми приятели. Бесен съм и за това, че Прескот на два пъти се опита да ме убие. Бесен съм и за това, което ти и твоите хора сторихте на Джон. Искам да си разчистя сметките с всички и ако не искаш да помогнеш на мен, както аз помогнах на теб, поне ще получа удовлетворение от това.
Кавано проби вената толкова, колкото да дръпне малко кръв.
Клайн замръзна от ужас и макар да се опитваше да стои мирно, тялото му потрепери и от мръдването от вената му прокапа малко кръв.
— Това за научното изследване на Прескот е само за прикритие. Прескот работеше за военните.
— По-точно.
— Научноизследователският им отдел се е занимавал с разработката на нови оръжия. — Клайн облиза пресъхналите си внезапно устни. — Може да ми се докашля.
— Гледай да не кашляш. Иглата ще хлътне докрай.
— Това е подотдел на друг подотдел. — Клайн сниши още повече глас, отчаяно опитвайки се да не мърда. — Става дума за научно изследване, резултатите от което не се докладват на министъра на отбраната.
— Или такова, че дори и самият Пентагон не знае за него? Като експериментите с ЛСД през петдесетте или с нервнопаралитичния газ в Юта през седемдесетте години.
Клайн отново облиза сухите си устни.
— Да.
— Данъчните ни долари в действие… Добре, а този експеримент какво предизвиква?
— Страх.
18.
Думата като че ли увисна във въздуха. Бе толкова неочаквана, че Кавано отначало дори не реагира. Бе сигурен, че не бе чул добре.
— Страх?
Мускулите на Кавано се сковаха и дланите му се навлажниха, предусетил какво ще чуе от Клайн по-нататък.
— Страх — повтори Клайн със стържещ шепот, мъчейки се да се отдръпне от натиска на иглата върху вената му. — Прескот е отговарял за биохимични изследвания, които е трябвало да предизвикат страх у всеки противник, с който се сблъска американската армия… Вратът ми. — Клайн замръзна. — Ти я буташ още по-навътре.
— Прескот. Разкажи ми за Прескот.
Челото на Клайн бе покрито с едри капки пот.
— Той създал синтетичен хормон, който пуска такъв мощен приток на адреналин, че човек мигновено изпада в паника.
На Кавано му стана ясно, че лъжата на Прескот за това, че се опитвал да спре пристрастеността, а вместо това открил начин да я засили, се оказа отчасти вярна. Трябвало е само да се замести думата пристрастеност с думата страх. Той се сети за стълбите в изоставения склад и за неприятния мирис, който съпътстваше качването му при Прескот. Колкото повече се изкачваше нагоре, толкова по-силно му бяха затреперили краката от страх.
— Военните изпаднали във възторг. — Тъй като не смееше да върти глава, в старанието си да види какво става с иглата във вената му Клайн бе извъртял очите си толкова, че се виждаше само бялото им. — Ако този синтетичен хормон може да се превърне в газ и да се пуска от специални бутилки или да се изстрелва с ракети, противниковата армия ще се разбяга от страх.