— Как?
— Един от помощниците на Прескот бе наш информатор.
— А второто нещо?
— Информаторът не харчеше внимателно парите, които му плащахме. Военните, занимаващи се с работата на Прескот, го заподозряха, разпитаха го и разбраха, че изследванията са компрометирани и че едно чуждо и неособено приятелско правителство иска да сложи ръка върху оръжието. Това, а също така и нещастието с рейнджърите, накара военните да решат, че е много рисковано да продължат. Преди някой от вашето правителство да е разбрал и надигнал вой, те спряха програмата.
Клайн остави намека да увисне във въздуха.
— Искаш да кажеш, че военните са се притеснявали дали могат да имат доверие на Прескот? — попита Кавано.
— Нашият информатор знаеше естеството на страховия хормон, но не и как да го произведе. Само Прескот беше наясно с всички подробности. Името му бе синоним на изследванията. Да се закрие програмата изцяло…
— …е означавало, че Прескот е трябвало да бъде елиминиран — довърши Кавано.
— Особено поради това, че военните знаеха за нашето желание да сложим ръка на него. Той се досети за опасността. И избяга. Едната страна, тоест ние, се мъчеше да го хване, а другата, тоест военните, се мъчеше да го убие. Успяхме да го проследим до онзи склад. След това се появи ти и ето ни тук сега — заключи Клайн.
— Но военните как са научили къде го водим? — попита Кавано. Изведнъж отговорът му се стори очевиден. — Те са ви проследили до склада.
— Внимавахме много.
— Може би някой от вашите е пропял.
— Тогава защо военните се забавиха толкова много? — поинтересува се Клайн. — Те направиха хода си чак когато ти се намеси.
Кавано усети как лицето му се смразява.
— Искаш да кажеш, че са проследили мен? И че някой от Протектив Сървисис ги е информирал, че помагаме на Прескот?
— Твоята фирма закриля богатите и силните. Нормално би било някои разузнавателни институции да ви държат под око.
Кавано отново започна да губи нишката на действителността. Не знаеше какво да мисли, на какво да разчита. Вдигна глава към Джейми, чийто загрижен поглед бе насочен към него в момента, и твърдо разбра на какво може да разчита.
— Както и да е. — Кавано вдигна Клайн от пода и извади ножа.
— Какво правиш? — притесни се Клайн.
— Джон ще се обади в Министерството на правосъдието и ще има каже да заберат приятелчетата ти да си побъбрят малко за неособено приятелски настроени правителства.
Клайн не откъсваше поглед от ножа.
— А какво ще стане с мен?
— Ще излезем малко да се полюбуваме на природата.
— Какво?
— Приятна и лека разходка с кола из полята.
— С теб? — Клайн отправи умолителен взор към Ръдърфорд. — Не виждате ли, че тоя човек е откачил? Сега ще ме води из полята и горите. Един господ знае какво ще прави с мен там. Никой няма да намери трупа ми.
Ръдърфорд погледна изпитателно Кавано.
— Може ли да поговорим малко?
— Не изпускай Клайн от мушката — каза Кавано на Джейми и последва Ръдърфорд в спалнята.
19.
Ръдърфорд затвори вратата.
— Сериозно ли говориш?
— Трябва ми, за да ми покаже лабораторията на Прескот. Може би нещо там ще ми подскаже къде е отишъл той. Това засега е единственото, за което мога да се хвана.
— Не мога да ти позволя — поклати глава Ръдърфорд. — Клайн е вече арестант на ФБР.
— Не те чух да му прочетеш правата.
— След трийсет секунди ще чуеш.
— А ако е след два-три часа?
— Какво се опитваш да…
— Веднъж арестуван официално от ФБР и въдворен от Бюрото в правителствено съоръжение — край с натиска върху него. Няма вече да се чувства застрашен. Няма да ни каже нито дума повече.
— За отвличане на федерален агент може да остане в затвора за цял живот — натърти Ръдърфорд. — Ще ни каже всичко, каквото знае, при положение че му предложим сделка.
— Да, но за сделката отива време — възрази Кавано. — А дотогава следите на Прескот ще изстинат. Това, което знае Клайн, ми трябва сега.
— Не мога — повтори Ръдърфорд. — Ако от Бюрото научат, че съм пуснал арестант, ще си загубя работата.
— Ти няма да го пускаш — каза Кавано.
— Тогава за какво водим този разговор?
— Аз го поемам.
— Какво?
— Изчакай два часа, после позвъни в Бюрото. Кажи им, че има още един арестуван, но в суматохата аз съм го отмъкнал. Кажи им, че сме тръгнали към лабораторията на Прескот. Изпрати екип там. Дотогава ще съм научил всичко, което ми трябва.
— Ти наистина си откачен.
— Нека просто да кажем, че в мен стават неща, които трябва да спра.
— Не те разбирам.