Джипът рязко спря и жената слезе. Беше висока около метър и седемдесет и пет — горе-долу колкото Джейми. Кожата на лицето й бе хванала тен като на спортист, грим нямаше. Косата й също бе като на спортистка — твърде къса, за да може да се среше назад. Очите й бяха сини студени късчета лед. Бе обута с твърди обувки, къси панталони каки, а облеклото й се състоеше от същия цвят яке и бежова блуза с джобчета като на военните.
Докато маскираните фигури се приближаваха, тя се обърна към шофьора с фигура на щангист и излая:
— Претърси ги.
Мускулестият мъж явно хареса заповедта, защото отупа Кавано по-силно, отколкото бе необходимо, след това обстойно опипа Джейми.
Ще ми платиш за това, помисли си Кавано, опитвайки се да потисне страха си с гняв.
Шофьорът намери пистолетите под саката им и кимна със задоволство, забелязал матовото им покритие против отражение — доказателство за прекрасната работа, свършена от оръжейника. По начина, по който ги пъхна в широките си камуфлажни панталони, личеше, че се кани да ги запази за себе си. Извади ножа от джоба на Кавано, огледа одобрително и него и го закопча за собствения си джоб. От джоба на Джейми взе и ключовете за колата.
— Имената ви? — каза жената.
— Сам Мърдок — даде й Кавано името на паспорта, който му бе подарила Карен.
— Дженифър — каза Джейми, казвайки името, което й бе дал Кавано в апартамента на Ръдърфорд. Документите й за самоличност бяха в чантата й, останала на предната седалка в тауруса.
— Сам Мърдок? — Жената впери поглед в документите, които шофьорът й бе подхвърлил. — Така пише и тук, но професионалното ти име е Кавано.
— Нямам представа за какво…
— Работиш в Глоубъл Протектив Сървисис. Ти беше тоя, който отиде да спасява Прескот в склада.
Значи Клайн е бил прав, каза си Кавано. Предал ме е някой от Протектив Сървисис. И са ме проследили до склада.
— Прескот? — Кавано сви вежди, преструвайки се, че мисли усилено. — За какво става дума?
Жената кимна на шофьора, който заби юмрука си в корема на Кавано.
Кавано се присви одве и задъхан, рухна на колене. Въздухът му изсвистя навън с такава сила, че докато се мъчеше отново да вдиша, зрението му за миг се замъгли.
— Ти си дошъл тук, за да видиш лабораторията — продължи жената. — Чудесно. Аз ще ти я покажа.
Тя извади нещо прилично на пейджър от джоба си и натисна едно копче.
Зад гърба на Кавано забръмча моторче. Той се извърна да види. Бетонната плоча се надигаше, тласкана от два хидравлични повдигача, и под нея се показаха стълби, спускащи се надолу в тъмнината.
— Стрелбата ще привлече нечие внимание — изхриптя Кавано, събрал най-сетне достатъчно дъх.
— Не и тук. По-голямата част от земята е собственост на Прескот. На местните бе казано, че той обича да стреля по мишени. А сега слизай долу, ако не искаш Едгар да те хвърли — подкани го жената.
— Благодаря, предпочитам първия вариант — побърза да каже Кавано.
Успя някакси да се изправи. Кимайки към Джейми, която бе побледняла повече, той заслиза надолу по стълбите, следван от нея.
— Претърсихме мястото основно — проеча гласът на жената. — Изтърбушихме го.
Маскираните мъже измъкнаха фенерчета от коланите си. Малко по-дебели от показалеца на едър мъж, малките черни тръбички излъчваха смайващо за размерите си количество светлина и с нейна помощ Кавано различи бетонен коридор с много отвори и от двете страни. Въздухът бе застоял.
— Унищожихме цялата апаратура — каза жената. — Компютрите и файловете — също. Изнесохме мебелите. Разглобихме отоплителната и климатичната инсталация. Свалихме дори осветителните тела, мивките и тоалетните чинии, мокета, окачените тавани, вратите, даже и ламперията. — Тя взе фенерчето от ръцете на един от мъжете и го насочи към тавана, откъдето висяха скъсани кабели от свалените осветителни тела. После насочи лъча на фенерчето към стените, откъдето също стърчаха кабели, вероятно от мястото, където са били ключовете за лампите. — По-чисто от това, здраве му кажи. Никой не би могъл да се досети за какво са били използвани тези помещения. По дяволите, ако хамбарът беше останал здрав, човек щеше да започне да го пълни със сено и фураж, без да се усети.
— Тогава защо ще се притеснявате, ако някой случайно влезе в района? — проеча и гласът на Кавано. — Тук не е останало нищо, което да ви докара беля на главите.