— Точно така — отвърна жената. — Тук няма нищо друго освен голи помещения. Не съм сигурна дали разбираш какво искам да кажа.
Насочили фенерчетата в очите на Кавано и Джейми, въоръжените мъже пристъпиха към тях, принуждавайки ги да влязат още по-навътре.
— Не сме дошли тук да пазим. Хората ми не са лежали в пепелта и въглените само за да покажат колко са добри. Чакахме.
Кавано не реагира.
— Но не когото и да било.
Отново никаква реакция от Кавано.
— Чакахме теб.
3.
Този път Кавано реагира, но не по начина, по който жената очакваше. Опирайки се на дългогодишното си обучение, той каза:
— Искам да знам името ти.
— Какво?
— Ако трябва да постигаме някакво споразумение, ще ми бъде от полза да знам името ти. За да знам как да се обръщам към теб. Да изградим помежду си доверие.
— Страхотно — промърмори жената.
— В такъв случай се обзалагам, че мога да отгатна фамилията ти. Грейс.
В тъмнината, прорязвана само от лъчите на фенерчетата, жената помълча малко. Когато накрая проговори, в гласа й прозвуча раздразнение:
— Да, проучихме те доста добре, за да знаем, че си много добър при подбора на думите, когато трябва да вземеш инициативата в един разговор. Всъщност точно това искам от теб. Да говориш. Много.
— За?
— Прескот.
— Как разбра, че ще дойдем тук?
— Научи го да не променя темата на разговора, Едгар.
Заслепен от фенерчетата, Кавано не можа да разбере накъде е насочен юмрукът. Очакваше да го ударят отново в корема, затова стегна мускулите си, но този път ударът попадна в лицето му и го просна на пода. Замаян, за миг видял много повече светлинки от насочените в него фенерчета, той надигна глава и изплю кръв. Гневът отново успя да неутрализира страха му.
— Мислехме, че Прескот е загинал, но не можахме да намерим трупа му след пожара — поясни Грейс.
Побъркахте ме наистина, но аз пак спечелих, каза си Кавано. Ти ми отговори на въпроса.
— Затова решихме да наблюдаваме отблизо съперниците си — продължи тя. — Те също се опитваха да го намерят и силно се интересуваха от всекиго, който се опитваше да го открие. Вчера ги видяхме да отвличат един агент от ФБР. След това четирима от тях, включително този, дето преди малко очистихме, устроиха наблюдателен пункт горе на билото, явно очаквайки някой да се появи. Мислехме, че ще е Прескот, макар да не можахме да се сетим защо му е да се връща тук. Но след това двама от тях си тръгнаха. Когато и другите двама започнаха да си стягат багажа, ние ги разпитахме и научихме за теб и интереса ти към това място, така че не ни остана нищо друго, освен да те почакаме.
— Защо застреляхте Клайн?
— Така ли се казваше? — Грейс сви рамене. — Ако знаеше нещо, нямаше да се старае с такова усърдие да те хване. Той не ми трябваше, освен за да покажа, че нямаме намерение да си играем.
— Обаче аз ви трябвам, значи няма да ме убиете — заключи Кавано.
— Искаш да кажеш, че няма как да те подплашим достатъчно, за да те накараме да говориш? Ами да видим дали на Едгар няма да му хареса да си поиграе малко с приятелката ти, а? Може би това ще те накара да проговориш.
Заплахата прободе гърдите на Кавано като нажежен шиш. Все още замаян от удара в лицето, той се опита да мисли бързо, да отклони вниманието на Грейс от Джейми.
— Нашата група научи Прескот как да изчезне. А след това той изби всички, с изключение на мен.
Това бе истината, но не цялата. Нарочно не спомена, че Чад и Трейси бяха убити от изстреляна от хеликоптерите ракета. Може би щеше да успее да убеди Грейс, че не я мрази толкова, колкото Прескот.
— Рискувах живота си за този кучи син — продължи той съкрушено. — А той изби всички, които се бяха посветили да му помогнат. Мои приятели. Опита се да убие и мен… Искам да го хвана точно толкова, колкото и ти.
— Тогава ни кажи къде да го намерим — каза Грейс.
Все още на пода, Кавано вдигна ръка да засенчи очи от светлината на фенерчетата. От устата му прокапа още кръв.
— Ако знам къде да го намеря, мислиш ли, че щях да дойда в лабораторията?
— Но ти току-що ми каза, че сте научили Прескот как да изчезне — проеча сърдито гласът на Грейс.
— Всичко му казахме, с изключение на последната фаза. Новата му самоличност. — Устата на Кавано се подуваше с всяка изминала секунда и му пречеше да говори. — Уредихме му да отиде при един фалшификатор, който щеше да му даде нова самоличност и целия набор документи с нея. Прескот успя да стигне там преди мен, да вземе документите и да убие нашия човек. Няма начин да узнаем нито новото му име, нито биографията към него.