— А къде смята да отиде да живее?
— Нямам представа. Още не бяхме взели решение.
— Едгар — подхвърли Грейс.
Ударът, накарал Кавано да изстене, този път бе ритник в ребрата. Опитвайки се да намали силата му, той се претърколи, но не можа да отиде надалеч — спря го бетонен ръб.
Кавано чу ахването на Джейми и изхриптя:
— Посъветвахме го да избере място, където никога не е бил, където никой не очаква да отиде и не го е споменавал на никого.
— Не си помагаш особено — отбеляза Грейс. — След като не можеш да ни помогнеш, защо трябва да те оставяме жив?
— Аз го разбирам.
— Разбираш го, а? — подигра го Грейс. — Той работи за нас десет години и никой тук не можа да го разбере.
— Освен че е параноик — каза Кавано. — И арогантен.
— Не ми казваш нищо ново. Мисля, че вече е време Едгар да си поиграе малко с приятелката ти, за да те направи по-словоохотлив.
Кавано чу много ясно как Джейми спря да диша.
— Грейс, ще ти кажа най-важното нещо, което трябва да знаеш за него — побърза да каже той.
— Стига си ме наричал така! Ако искаш да помисля, че изпадаш в делириум, номерът ти няма…
— Прескот смята, че е по-умен от всеки друг — прекъсна я Кавано.
— И какво от това?
— Обзалагам се, че е измислил по-добър начин да изчезне от този, на който ние го научихме. Обзалагам се, че мисли, че може да наруши правилата, и е достатъчно умен да извърти нещата така, че да му се размине. — Идеята, току-що хрумнала на Кавано, започна все повече да се превръща в нещо повече от отвличаща маневра.
— По-точно?
Кавано присви очи срещу светлината към посоката вляво от него, откъдето идваше гласът на Грейс.
— Попитахме Прескот дали има някое място предвид, където да започне нов живот. Каза ни, че няма, и ние го уверихме, че това е добре… — Кавано избърса кръвта от устата си. — …защото хора, които мечтаят за такова място, често, без да се усетят, го споделят с някого. — Той пое въздух и изохка от болка. — По-късно този някой може да си спомни това и без да иска, да го каже точно на когото не трябва. — Той се размърда да промени позата си на пода, защото от бетона го полазиха студени тръпки. — Опитвам се да си спомня дали наистина не се е изтървал нещо в този смисъл.
— И спомни ли си?
— Той обича вино.
— Това също го казаха по новините.
— Обича и изтънченото готвене. И говори за него като професионален готвач. — При мисълта за похвалите на Прескот към уменията на Чад гневът отново заклокочи у него, защото, ако не беше Грейс с нейните хора и Прескот да запали пожара, сега всички щяха да са живи. Изгаряйки от омраза към Грейс, той се съсредоточи върху болката, предизвикана от Едгар — смазаните устни и туптящата болка в корема му. — Каза още, че единственият спорт, с който се занимава, е голф.
— Значи в такъв случай Прескот е отишъл в долината Напа, във винения край на Ню Йорк или в Бордо, Франция, където хапва като чревоугодник изтънчени манджи, когато не играе голф. Това ли е проблясъкът, с който смяташ да ме смаеш? — озъби се Грейс. — Ако не започнеш да ми казваш нещо наистина полезно, Едгар и приятелката ти скоро ще се завъртят във вихрен танц. И съм сигурна, че ще настъпват твоите пръсти.
— Остави ме да довърша — едва успя да изфъфли с подутите си и туптящи от болка устни Кавано. — Когато отидох при него в склада, той бе взел със себе си няколко книги и видеокасети. Не много. Криел се е в тая дупка от три седмици. Може да се предположи, че малкото неща, които е взел със себе си, са много важни за него — достатъчно, за да им се радва известен период от време. — Кавано замълча за миг и пусна въдицата по-дълбоко. — Или да подхранва въображението си.
— Въображението си?
— За идеалния живот, който е планирал. За онова мечтано място, където ще отиде с новата си самоличност.
— Какви бяха книгите и касетите?
— Ето точно в това е проблемът. Мъча се да се сетя, но не мога да си спомня заглавията. — Кавано отново казваше само част от истината. Много добре си спомняше любимия на Прескот поет Робинсън Джефърс. Опитваше се да даде на Грейс достатъчно информация, за да поддържа интереса й, като в същото време печелеше и време с надеждата, че ще намери начин да измъкне себе си и Джейми от ситуацията. — Спомням си, че забелязах някакво порносписание. Имаше и книга по геология. От касетите си спомням, че видях един трилър с Клинт Ийстууд и една драма с Трой Донахю.
— Заглавия? — попита Грейс.
— Казах ти вече, не помня.
— Ще си ги спомниш — каза зловещо Грейс.
Тя щракна с пръсти. Стържейки с крака по бетона, групата се отдръпна назад. Подпирайки се на стената, за да се изправи, Кавано усети Джейми да му помага. С олюляване, той излезе от стаята, в която се бе търколил, и загледа как групата се качва по стълбите, излизайки в ослепителната светлина на деня вън.