Застанала най-горе, Грейс извади телефон и го доближи до ухото си.
— Някой да доведе доктор Ратиган… Не ме интересува какво прави. Искам го тук веднага!
Групата изчезна в ослепителната светлина.
С бръмчене, бетонната плоча започна да се затваря, закривайки постепенно слънцето. Метър. Половин. Кавано с тъга изпрати последния проблясък. После с тъп удар плочата се намести на мястото си и двамата с Джейми бяха обгърнати от мрак.
4.
Мракът и изолацията бяха толкова абсолютни, че въздухът стана като че ли по-гъст и замириса на още по-застояло. До себе си чуваше дъха на Джейми.
— Кой е този доктор Ратиган?
Гласът й бе несигурен. Абсолютната липса на светлина сякаш засилваше ехото.
Раните на Кавано и скованите от страха мускули му пречеха да пази равновесие в тъмнината.
— Според мен е някой доктор с пълна със спринцовки чанта, с които да ме накара да си припомня.
— Силно ли те удари оня?
— Усмивката ми не е толкова чаровна. — Шегата не бе кой знае какво, но все пак трябваше да направи нещо, за да повдигне духа на Джейми. — А ти? Ти…
— Трябва да… Извинявай, но трябва да…
Кавано усети как Джейми, опипвайки стената, хлътна в първата стая. Трескавото изтракване на токата на колана бе последвано от рязко дръпване на цип, после от шум на свличащи се панталони и накрая от шипенето на урината.
— Съжалявам — каза тя. — Съжалявам…
— Е, ти поне навън… — Ако не бе решен на всяка цена да повдигне духа й, нямаше да си признае, че панталоните му са мокри. — Когато Едгар ме ритна, се изпуснах.
Още едно нещо, за което той и Грейс ще си платят, каза си Кавано.
Чу се отново шум от дрехи — Джейми се нагласяше.
— Не си спомням дали съм ти казвала. Когато бях малка, едни приятели… ако мога да ги нарека приятели… ме затвориха в един килер. Никак не обичам тъмното.
— Аз също не си падам по него.
— Имам проблеми с места, които ме карат да се чувствам затворена.
— Може би ще успея да накарам това място да изглежда по-голямо.
Светещият циферблат на часовника му издаде движението на ръката му нагоре, след като той си спомни за нещо в горното джобче на сакото му.
Драс.
Пламна кибритена клечка.
В потрепващата светлина се появи изненаданото лице на Джейми.
— Откъде го…
— Нали ходих да купя цигари, за да пушим пред входа. Тогава купих и кибрита.
— Едно от малкото предимства на пушачите — отбеляза Джейми.
— Едгар не е и наполовина толкова добър в претърсването, колкото си мисли, че е. Той ни остави и коланите.
— Какво можем да направим с…
— Езичето на колана може да се превърне в оръжие.
Кавано усети топлината да се качва към пръстите му. Треперещите му ръце караха светлинката да потрепва. Накрая се наложи да я пусне.
— Ела до мен — каза той. — Дръж ми сакото.
В тъмнината се чу шум от раздиране на плат.
— Какво правиш? — попита Джейми.
— Късам си ризата.
— Защо, по дя…
— За да си направим факли.
Кавано дърпаше и опъваше силно плата, който се оказа по-здрав, отколкото бе очаквал. Накрая успя да откъсне и двата ръкава. Голите му ръце усетиха хладината, излъчвана от бетона около тях. Той бързо облече сакото си.
— Мой ред е — каза Джейми и му подаде блейзъра си.
Материята на блузата й бе много по-фина и двамата бързо откъснаха ръкавите й. Тя ги мушна в джоба си.
— Известно време ще можем да виждаме — обади се Джейми, — но пак няма да успеем да излезем оттук.
— Представи си, че си Прескот. — Кавано изниза колана си от панталона и промуши езичето на токата през края на един от ръкавите си. — И без това параноик, на него няма никак да му хареса затвореното пространство, както и на нас. Тази плоча пада надолу и…
— Хидравликата може да се повреди — каза Джейми. — Някой случайно може да остане тук и да се задуши. Перспективата да остане без въздух на Прескот определено не му е харесала.
— Точно така.
Кавано запали още една клечка кибрит и доближи ръкава над слабото й пламъче. Както много други тъкани, така и тази бе обработена с пожароустойчив препарат. Това нямаше да попречи на плата да се запали, но щеше да попречи на огъня да се разпространи бързо — а точно това му трябваше на Кавано.
Той сложи ръкава на пода и го задърпа с колана си. Така нямаше да рискува да се опари. Токата задрънча по бетона. Светлинката успя да свали доста напрежението от лицето на Джейми.