— Тунел, който да излиза в дома на Прескот — каза тя.
— Точно така.
Влачейки подрънкващия зад тях колан, двамата тръгнаха към стълбите, водещи нагоре към плочата. До тях, в светлината на бавно тлеещия ръкав, се оказа някакъв коридор. Тръгнаха по него, но той ги заведе пред затворена врата.
Тя беше заключена.
Кавано обърна яката на сакото си и извади инструментите за разбиване на ключалки. Дръпна ръкава до вратата, опита се да спре треперенето на ръцете си и се хвана на работа.
— Виждаш ли добре? — попита Джейми.
— Най-важното тук е да усещаш, а не да виждаш.
Той започна да й обяснява как стават тия работи, надявайки се да я разсее малко, а и себе си също. Завъртайки крайчеца на единия инструмент, той мушна втория в ключалката. Тя бе със солидна направа и с шест зъбчета. Едно по едно Кавано ги бутна навътре.
Въпреки треперещите си пръсти, след петнайсет секунди той елиминира ключалката.
Но когато я отвориха, светлината на помръкващия бавно пламък разкри пред тях плътна маса от почернели камъни и обгорели греди и видът им накара Джейми да изстене.
— Ще ни трябват най-малко няколко часа да разчистим тоя боклук, ако допуснем, че изобщо можем да го направим.
Пламъкът помръкна още повече.
— А да не споменаваме и за шума, който ще се вдигне и който сигурно ще се чуе горе. И ако въпреки всичко успеем да изпълзим, първото, което ще видим, ще бъдат дулата на поне дузина автомати, насочени в главите ни.
Пламъкът угасна.
— Сега какво ще правим? — попита Джейми.
Без да отговаря, Кавано изтърси пепелта от токата, сложи другия ръкав и го запали. След това двамата тръгнаха към отсрещния край на коридора.
— Какво каза Грейс за всичко това? Какво каза, че са демонтирали оттук?
— Климатичната и отоплителната инсталация. Може би ще успеем да се промъкнем през някой въздуховод — бързо каза Джейми. — Може би има някоя вентилационна шахта, излизаща на повърхността.
Двамата излязоха в главния коридор. Застанал до стълбите, Кавано вдигна поглед към тавана и видя шейсетсантиметров отвор, от който вентилационната решетка липсваше.
Приклякайки, той направи столче с ръце и подкани Джейми да стъпи на него. Тя се подчини и Кавано я вдигна нагоре. Бе висока и стигна отвора без никакви проблеми. После мушна ръка в него.
— Не мога да мина оттук и гарантирам, че и ти няма да можеш. По дяволите, вентилационните въздуховоди във филмите са винаги толкова големи, че по тях може да мине средно голям слон.
Кавано я пусна на земята, а в това време пламъкът започна да гасне.
— Какво каза още Грейс? Какво друго са свалили оттук?
— Батериите и крановете за вода. Осветителните тела. И…
— Знаем, че има ток. — Кавано хвърли поглед на кабелите, стърчащи от стените. — В противен случай моторчето, дето вдига плочата, няма да работи.
— А къде е копчето, с което се пуска това моторче отвътре?
Джейми се насочи към жиците, щръкнали от стената. По краищата им имаше пластмасови капачета.
Кавано ги свали и огледа оголените краища на жиците.
— Ключът, който е бил вързан тук, е бил най-близо до стълбите. Ако допра тези жици една в друга, кръгът ще се затвори, но дали ще отвори вратата?
Осветеното от помръкващата светлина лице на Джейми се обърна към него, изпълнено с надежда. После надеждата в очите й угасна.
— Отвън няма начин да не пазят. Ще чуят и ще видят, че плочата се вдига.
— Може и да има начин. Ако само чукна двете жици една в друга, ще има звук и движение, но само за миг. Вероятността да не го чуят е голяма. И поне ще разберем дали така можем да управляваме плочата.
— Е, и какво от това? Пак ще си останем тук.
— Известно време — уточни Кавано. — Докато сметнем, че моментът е подходящ да отворим вратата докрай.
— Преди или след като доктор Ратиган те натъпче с химикали, за да опресни паметта ти?
На този въпрос Кавано нямаше отговор. Трябва все пак да пробваме нещо, каза си той.
Тъкмо когато се канеше да чукне двете жици една в друга, плочата мръдна сякаш самичка, моторчето бръмна и тя започна да се вдига.
На фона на ярката светлина отвън се появиха силуетите на Грейс, Едгар и половин дузина въоръжени мъже.
Кавано стъпи на тлеещия ръкав, за да го изгаси, после хвана Джейми за лакътя и я дръпна в мрака на едно от помещенията. Нямаше представа какво се мъчи да постигне, но всичко бе по-добре, отколкото да стои отпред на открито. Извади кибритеното пакетче от джоба си, откъсна няколко клечки от него, скъса и малко драскало и ги скри в друг джоб. След това смачка пакетчето в шепата си.
Тежките стъпки по стълбата подсказваха, че първи долу слизат въоръжените мъже. Грейс и Едгар идваха след тях.