— Жадна съм.
— Аз също. За това е виновен адреналинът.
— Устата ми е толкова суха… Да можех да пийна само глътка вода. Ако не бяха свалили крановете…
Изведнъж Кавано видя, дори и на тази светлина, как очите на Джейми внезапно светнаха, сякаш се бе сетила за нещо.
— Какво? — попита я той.
— Къде според теб е била банята?
Тя се извърна, излезе в коридора и тръгна с колеблива крачка по него.
Кавано повлече колана подире й.
— Какво ти дойде на ума?
Тя му каза.
— Може би — отвърна той. — Може и да стане.
— Но всичко зависи от водата — каза Джейми.
Двамата трескаво и отчаяно запретърсваха помещенията от дясната страна на коридора и накрая стигнаха до предпоследното, от чиито стени се подаваха множество тръби — остатъци от мивки, тоалетни чинии и душове.
— Мамка му, сложили са им тапи! — ядоса се Джейми. — Мислех си, че може да са оставили малки кранчета. Тогава работата щеше да стане.
— Пак може да стане. — В помръкващата светлина на ръкава Кавано огледа една тръба, която бе по-дебела от останалите. Главата на тапата бе квадратна.
— Да, но нямаме ключ да развием тапите!
— Свали си колана.
— За какво ти е — учуди се Джейми, но още преди да зададе въпроса, бе започнала да го изнизва от панталона си.
Благодарен, че има какво да прави, за да се разсее от страха, Кавано подпали другия ръкав на Джейми и под слабата светлина разгледа внимателно двупластовия колан. Грапавият пласт на всяка страна бе обърнат навън.
— Дай да видим сега колко е здрав.
Той прекара края на колана през токата и направи примка. После наниза примката върху квадратната глава на тапата и стегна колана. Когато му се стори, че е достатъчно стегнат, той задърпа колана, мъчейки се да завърти тапата. Ръцете му се напънаха. Краката му едва успяваха да запазят сцеплението си с пода.
Тапата не помръдваше.
Джейми също хвана колана.
Двамата задърпаха с общи усилия. Тапата скръцна пронизително и малко се врътна. Те се напънаха здраво и тапата изведнъж се разви свободно.
Кавано бързо свали колана от тапата и я доразви с ръка. Беше се надявал, че водата ще бликне силно под налягане, но дори и когато тапата остана в ръката му, от тръбата не капна и капка.
— Тук някъде трябва да има главен кран — каза Джейми. — Сигурно е спрян.
Повлякъл тлеещия ръкав с колана, Кавано тръгна след нея към последното помещение.
— Ето го!
Това бе явно помощна стая и в колебливата светлина от ръкава освети дебела тръба, която излизаше от пода и бе свързана с мрежа от по-тънки тръби. Главната тръба имаше кран. Джейми го завъртя, но дори и развит докрай, по него не зашумя вода. Нито пък от съседната стая долетя плисък.
— Спрели са водата от друго място.
Кавано трескаво се извъртя към стената зад него. От нея бяха свалили електрическо табло, чиито очертания още си личаха. С изключение на ключа в горния десен ъгъл, който вероятно даваше ток към входа, всички други ключове бяха свалени. От дупките им висяха разноцветни кабели.
— Тук сигурно имат собствен кладенец — предположи Кавано. — Което означава, че им трябва помпа. И водата не тече, защото помпата няма ток.
Двамата впериха погледи в жиците и се помъчиха да отгатнат кой кабел за кой ключ е бил. При по-внимателен оглед Кавано забеляза, че кабелите са горе-долу по чифтове. Той хвана два от кабелите и допря оголените им краища. Нищо не се случи. После ги пусна и повтори същото с друг чифт. Нищо.
Джейми започна трескаво да прави същото.
— Колко време ни остава още?
— По-малко от петнайсет минути.
Огънят бавно гаснеше и сенките се сгъстяваха.
Кавано допря още две жици една в друга и от тях изхвърчаха искри. Но потеклият ток не оказа никакво видимо влияние върху нищо наоколо. Той раздели жиците, но ги огъна така, че после да може лесно да ги намери.
— По-бързо — прошепна Джейми и тревожният й шепот отекна в мрака.
Когато вече едва виждаше жиците, които трябваше да съединява, Кавано свали сакото си и скъса ризата си по шевовете. Потръпна от хладината, лъхаща от бетона. След като запали едно парче от ризата си, той отново се извърна към жиците и чак тогава чу тихото бръмчене някъде под пода и шума на водата в главната тръба.
— Стана! — каза възбудено Джейми. — Намерих жиците, без да искам.
В другата стая се чу плисъкът на водата от отворената тръба в банята.
Опитвайки се да потисне възбудата си, Кавано забеляза някакво очертание на пода, където сигурно е била фурната. После насочи вниманието си към стърчащите от стената до таблото куки. Те явно са служили да държат аспиратора на фурната, каза си той.