Притискан от времето, Кавано отново насочи вниманието си към жиците от таблото.
— Трябват ни по-дълги.
Джейми дръпна две жици от някаква дупка в стената и ги издърпа по цялата им дължина. Двамата с Кавано хванаха по една и започнаха трескаво да ги огъват нагоре и надолу, за да ги скъсат.
През това време помпата продължаваше тихо да бръмчи и да бълва вода през отворената тръба в другата стая.
Докато Кавано с помощта на зъбите си издърпа капачетата на жиците, пламъкът пак започна да намалява. Джейми запали още едно парче от ризата му и издърпа огъня в коридора.
— Не виждам никаква вода по пода — каза тя тревожно.
Двамата се завтекоха към тръбата и видяха, че вода се е събрала само в средата на помещението.
— Божичко, има сифон! — възкликна Джейми, свали блейзъра си и запуши с него сифона.
Напрегнати и задъхани, двамата загледаха как водата се събира. Усещайки леко замайване, Кавано си даде сметка, че сдържа дъха си.
Блейзърът държеше добре. Локвата в средата започна да нараства. Когато стигна до вратата към коридора, Кавано издърпа огъня обратно в съседната стая.
Чуха се енергични плисъци и Кавано разбра, че оттатък Джейми се опитва трескаво да изтласква водата в коридора. Застанал до мястото, където е било електрическото табло, той грабна двете жици, които преди това бе огънал. Все още без да ги допира една в друга, той ги издърпа докъдето можаха да стигнат и ги свърза с двете жици, които двамата с Джейми преди малко бяха откъснали. Върховете им стигнаха до пода.
На вратата се появи Джейми, запъхтяна от усилието, с проблясващи на слабия пламък очи.
— Водата тръгва навсякъде.
— Трябва да я докараме дотук.
Той изтича в коридора и в светлината на угасващия парцал успя да види, че потъналият в мрак под е покрит съвсем леко с вода. Той я заизтласква навън, мъчейки се да я закара в съседната стая.
Преди обаче да е стигнала дотам, той изтича пред нея, вдигна жиците, все още без да ги допира, и ги окачи на една от куките така, че да не се докосват.
Водата бавно се плъзна в помещението.
— Джейми, приготви си колана.
В същото време той изтръска загасващия огън от своя колан и натопи токата му във водата, охлаждайки метала. После прекара края на колана през токата и го закопча, образувайки кръгче. Джейми направи същото и със своя колан. Така направените примки те окачиха на куките.
Двамата зачакаха в напрегната тишина водата да угаси огъня. Точно преди горящото парче плат да изсъска в прииждащата вода, Кавано раздели жиците за помпата.
Бръмченето под тях престана. А също и плискането оттатък.
Отново потънали в непрогледна тъмнина, двамата зачакаха. От нахлулата вода стана още по-хладно. Кавано се разтрепера още по-силно, защото вече бе гол до кръста. В тъмнината чуваше напрегнатото дишане на Джейми.
Той се опита да я разсее.
— Когато всичко това свърши, ще те науча на невро-лингвистично програмиране.
— Това пък какво е?
— Начин за използване на езика така, че да контролираш мислите и чувствата си.
— Като свърши ли? Ето че май точно това правиш в момента. Мъчиш се да ме убедиш, че ще се измъкнем.
— Ще се измъкнем. — Надяваше се да е прозвучал достатъчно уверено. — Представи си какво може да се случи по-нататък и какво трябва да направиш. Не се оставяй да бъдеш изненадана от нещо, което не си си представяла.
— Представям си слънце.
— Което скоро ще видиш.
— Бъдещето време е прекрасно.
— И още как.
Внезапно откъм входа долетя бръмчене, което означаваше, че плочата се вдига. Чу се шум от много стъпки, слизащи по стълбите. Проблеснаха фенерчета, но лъчите им бяха насочени малко по-нависоко и затова влизащите не можаха да видят водата.
— Доведох ви доктора — каза Грейс.
Затаили дъх в помещението, Кавано и Джейми не помръднаха.
— Къде сте? — прогърмя сърдито гласът на Грейс.
Никакъв отговор.
— Къде сте? Мамка му, излизайте веднага! Предупредих ви какво ще стане, ако се опитвате да се криете.
Никакъв отговор.
— Искате светлинни гранати, светлинни гранати получавате — изръмжа Грейс.
Чу се шум от раздвижване. Кавано си помисли, че всички си слагат наушници, за да си предпазят тъпанчетата. Той напипа в тъмното ръцете на Джейми и ги притисна към ушите й, после бързо направи същото и със своите. Тази предпазна мярка би помогнала, ако светлинната граната бъде хвърлена на известно разстояние от тях, но ако паднеше в същото помещение… Нямаше да ги убие, но трясъкът щеше да бъде такъв, че никакви ръце не биха могли да облекчат убийствената болка.