Кавано чу, или по-скоро си представи, как една от гранатите издрънчава на пода в едно от помещенията. Приглушената експлозия сгъсти въздуха около него. Отскачайки от бетона, трясъкът се оказа нещо, което той по-скоро усети, отколкото чу.
Разтърси го още един.
И още един — този път по-близо.
Кавано притисна длани към ушите си с всичка сила. Гръмна още една граната и Джейми се притисна към него, трепереща от ужас. Експлозиите бяха наблизо и Кавано виждаше отражението на ослепителния блясък от стените на коридора. Предполагаше, че Грейс и хората й си закриват очите.
Следващата експлозия беше още по-близо. В мигновената светлина на светкавиците се виждаха фигурите на въоръжени с автомати мъже, крачещи бавно по коридора. Доколкото Кавано можеше да прецени, Грейс и хората й бяха до водата. Бяха си запушили ушите и вероятно нямаше да чуят шляпането на краката си, но вече всеки момент сигурно щяха да сведат поглед надолу, за да видят в какво са стъпили.
Всъщност те вече го бяха направили. Тъй като в определения интервал не последва експлозия, Кавано предпазливо отдалечи длани от ушите си.
— Каква е тая вода? — попита Грейс. — И откъде, по дяволите, е дошла?
Кавано потупа Джейми по рамото, усещайки я как реагира на уговорения знак. Тя се хвана с две ръце за колана, закачен на куката, уви го няколко пъти около китките си и увисна на него, вдигайки крака над водата.
— Проверете последните две помещения! — заповяда Грейс.
Кавано веднага усука няколко пъти колана около дясната си ръка и сви колене над водата. В същото време посегна с другата ръка към куката, на която бе окачил двете жици, откачи ги и ги хвърли във водата.
Ако не успеем… помисли си той.
Очакваше да види искри в момента, в който жиците се потапят във водата, но не видя нищо такова и разбра, че двамата с Джейми са обречени. Съжалявам, Джейми, каза си той.
Разнесе се някакъв странен и призрачен звук, който го накара да свие вежди озадачено.
Аааааааааауууууууууууххххххххх.
Идваше откъм коридора. Нисък, гърлен, животински. Последваха го и други подобни звуци.
Уууууууууууухххххххххххххх.
Кавано разбра, че това са стонове на хора, разтърсвани от ударите на електрически ток. Туп. Дум. После още дрънкане. Автоматите падаха от ръцете им, издрънчавайки на бетона. Фенерчетата също зачаткаха по пода, но без да гаснат, тъй като бяха с водоустойчиво покритие.
Ууууууууууууууухххххххххххххххххххххххххххххххххххх.
В призрачната светлина на изпопадалите по пода фенерчета по стените на коридора играеха уголемени сенки на падащите и гърчещи се от ударите на тока мъже. Екна оглушителен откос от автомат и звукът се заби безмилостно в тъпанчетата на Кавано, но този път не можеше да си сложи длани на ушите, защото дясната му ръка бе заета да го държи над водата. Автоматът продължи да стреля безразборно, куршумите рикошираха от бетона с писък. Мъжете крещяха. Кавано не знаеше дали някой от тях стреля, защото е забелязал въображаема заплаха или защото спазмите от тока го караха да дърпа спусъка. Празните гилзи падаха във водата като дъжд, дрънчаха, удряйки се една в друга. Щрак. Пълнителят свърши и след секунда и този автомат издрънча на пода.
Уууууууухххххххх.
Една след друга подмятащите се бясно сенки се умиряваха.
Ух.
В коридора се възцари призрачна тишина. Увиснал на дясната си ръка, Кавано извади жиците от водата, закачи ги отново на куката, прекъсвайки веригата, и каза:
— Готово.
6.
Двамата стъпиха във водата. Когато се спуснаха към коридора, блясъкът от фенерчетата на пода разкри грозна гледка — на пода лежаха в най-различни сгърчени пози десет трупа. Кавано се хвърли към най-близкия автомат и се приготви да стреля, ако някой от тях се преструваше. Видя сгърченото тяло на мъж в костюм, до когото се търкаляше лекарска чанта. Видя Едгар, проснат по корем във водата, пребърка джобовете му и извади ножа и пистолета, които не се изненада да намери там. Подаде пистолета на Джейми и закачи ножа в своя джоб.
Грейс. По дяволите, къде беше Грейс?
Забързани стъпки привлякоха вниманието на Кавано към края на коридора. Очертан в светлината отвън силует се втурна нагоре по стълбите.
Кавано стреля.
Куршумът иззвънтя в стълбите, но Грейс вече бе изхвръкнала навън, хвърляйки се наляво. И явно бе натиснала копчето на дистанционното на колана си, защото бетонната плоча започна бавно да се затваря.
Кавано се спусна като луд към стълбите, питайки се как, по дяволите, Грейс е успяла да се спаси. Сигурно още не е била стъпила във водата или пък е била с дебели гумени подметки.