Плочата неумолимо падаше надолу. Кавано чу Джейми да се спуска задъхано след него, но отново насочи цялото си внимание към затварящата се плоча и как да се измъкне, преди да се е затворила.
Светлият правоъгълник горе вече бе само половин метър. Стъпил на най-долното стъпало, той мощно се отхвърли напред и нагоре, прелетя с плонж през затварящата се цепнатина и се търколи навън в момента, в който с тъп удар плочата се намести на мястото си.
В ослепителната светлина навън той мярна силуетите на четирима стреснати мъже, претърколи се още веднъж и се изправи на коляно, натискайки спусъка на автомата последователно три пъти. Трррт. Трррт. Трррт.
Единият от мъжете залитна назад с бликнала от гърдите му кръв, преди да е успял да вдигне оръжието си. Другият успя да го насочи, но куршумите на Кавано разкъсаха лицето му и откосът от автомата му отиде в небето, а самият той се строполи на земята.
Третият и четвъртият хукнаха приведени към останките на изгорелия хамбар.
В същото време Кавано се спусна пък към руините на къщата.
Хвърли се зад голям камък от стената точно когато онези откриха огън по него. Рикошетите сърдито бръмнаха към небето. Удари голите си гърди в отломъците по земята зад камъка, но не обърна внимание на болката — в момента гледаше само да избива всеки, който му се изпречи на пътя, и да измъкне Джейми колкото е възможно по-бързо. Но за да вдигне плочата, му трябваше дистанционното управление на колана на Грейс. Къде беше тя? Кавано не я бе забелязал, докато тичаше към прикритието си. Бе изчезнала вляво от бетонната плоча, което сега се падаше вдясно от Кавано. В тази посока се намираше джипът й. Дали няма да се скрие с него?
Пред експлоръра бе спряно голямо зелено комби, което най-вероятно бе на доктора. Грейс може би се прокрадва към тях, опитвайки се да ми излезе във фланг, помисли си Кавано. Внимателно надникна иззад камъните, но оттук не можеше да види какво става под колите, където иначе би видял краката на Грейс.
Пищенето в ушите му също не му помагаше кой знае колко да чува тихи звуци, които биха го предупредили какво се кани да направи Грейс или двамата й подчинени. С бясно биещо сърце, той разбра, че се крие в нещо като плитко окопче, изкопано и почистено от някого от ударната група, когато е дошъл тук да се маскира в изгорелите руини. Отляво се виждаха още такива окопчета. Той запълзя през тях по дължината на каменната стена. Опитвайки се да не вдига никакъв шум, той затърси отвор в стената, дупка, през която да огледа руините на хамбара и може би да огледа по-добре останалите вдясно коли.
Той разгледа автомата в ръцете си. Пълнителят му побираше трийсет 9-милиметрови патрона. Опита се да си припомни колко му остават. Бе изстрелял три откоса и като се има предвид, че са го учили да изстрелва по четири патрона на откос… Но може би е изстрелял повече. Спирайки се на по-лошия случай, той допусна, че е изстрелял шестнайсет патрона, което означаваше, че в пълнителя остават четиринайсет, и то ако преди това е бил пълен догоре и ако собственикът му е заредил и един в цевта.
Бъди по-консервативен, каза си той. Приеми, че имаш само дванайсет патрона.
Той бутна лостчето от автоматична на единична стрелба. После разгъна приклада, за да може да стреля с него като с пушка. Когато предпазливо надигна глава да надникне през процепите между камъните, между руините на хамбара, вляво и вдясно от входа към подземието, той забеляза някакво движение. Но още преди да успее да стреля, куршумите се забиха в камъка над главата му, принуждавайки го да се сниши. Челото го щипеше и от него се стичаше нещо. Той пипна и пръстът му почервеня от кръвта, причинена от разхвърчалите се камъчета от стената.
Той хвърли едно овъглено парче дърво към мястото, където се бе приземил още отначало зад стената, надявайки се шумът от падането да накара ония да си помислят, че се връща пак там. Бързо надничайки през цепнатината, през която бе погледнал преди малко, той видя мъжа отдясно на входа да надига глава и да се прицелва към мястото, където току-що бе хвърлил дървото.
Кавано стреля и уцели мъжа в рамото, просвайки го на земята. И веднага сниши глава. Последвалият откос зачатка по камъка покрай цепнатината и из въздуха отново засвистяха отчупени парченца камък. Духът му се повдигна малко от доброто попадение. Обаче раната на мъжа не бе сериозна. Човекът не бе елиминиран изцяло и още представляваше заплаха.
Джейми, помисли си той. Ще полудее долу. Може някой от ония да се съвземе. Може би щеше да й се наложи да се бие.
Стига си мислил!