Той изпълзя още по-наляво покрай стената, промушвайки се предпазливо около стърчащи железа и натрошени камъни, но колкото и да се пазеше, раздра гърдите си още повече. Стигна до края на руините и разбра, че ако се снишава ниско покрай тази по-далечна от скритите в развалините на хамбара мъже стена, те няма да го видят. Ако успееше да се прокрадне до предната страна и да се промъкне покрай отсрещната стена, щеше да изненада противника. Освен това щеше да изненада и Грейс, ако тя бе зад джипа и комбито от дясната страна на порутения хамбар.
Кавано се добра до предната страна и завари техния таурус на мястото, където Джейми го бе спряла. Не че би могъл да му свърши някаква работа. Без ключовете не можеше да запали колата незабелязан и да я използва за изненадващ удар. Тук обаче руините бяха по-високи и той можеше да се придвижва по-бързо, притичвайки приведен. От драскотините по гърдите му сълзеше кръв. Езикът му се бе подул. Той надникна иззад следващия ъгъл и видя джипа и комбито до руините на хамбара. Бяха спрени под ъгъл спрямо него и не можеше да се види какво има зад тях, но все пак можеше да се просне на земята и да надникне под тях.
В процепа под експлоръра, близо до предните гуми, той видя твърдите обувки на Грейс. Бе се свила зад двигателя — единственото място, което никакъв куршум не можеше да пробие, пък бил той и с усилен заряд. След това видя и някакво движение точно над капака. Русата глава на Грейс се показа съвсем близо до предното стъкло и бавно се завъртя към задната страна на обгорената къща. Ъгълът, от който гледаше, не й позволяваше да види Кавано, надничащ иззад предния ъгъл.
Автоматите МР–5 имаха обсег около двеста метра. Експлорърът беше на около седемдесет и пет метра. Но при тези обстоятелства това разстояние пак си оставаше голямо. Кавано се запита дали може да се прицели толкова точно, че да удари толкова малка мишена — темето на Грейс, подаващо се над капака на двигателя — с оръжие, чиято цев бе къса, и мерник, който не е калибриран от него. А и след толкова висене на стената ръцете му трепереха. Накъсаното му дишане също щеше да бъде пречка и нямаше да му помага никак, ако искаше ръцете му да останат неподвижни. Пропуснеше ли целта, щяха да открият местоположението му. Грейс и двамата й помощници трябваше само да се разделят, да направят широк обход към предната част на къщата и да го хванат като в клещи.
Той се отказа и продължи да лежи на земята, притискайки голия си корем в нея. От тази позиция, подпрял автомата на земята, той имаше по-добър шанс да задържи оръжието неподвижно. Отворил и двете си очи, той изравни мушката и мерника и бавно ги наведе надолу под джипа, където се виждаха обувките и глезените на Грейс. Макар краката й да бяха разтворени за по-добро равновесие, поради ъгъла, под който ги гледаше, те сякаш бяха плътно един до друг, като по този начин ставаха по-голяма мишена, отколкото малкото кръгче на главата й. Той задържа дъха си, стегна мускули и дръпна спусъка.
Пукотът от изстрела бе толкова силен, че не можа да чуе удара на куршума, но много добре чу писъка, долетял иззад експлоръра. Свеждайки поглед до земята, той видя Грейс да пада, а разкривеното й от болка лице се заби в тревата, близо до предната гума. За да се прицели по-добре, той трябваше да се подаде още повече от ъгъла. Грейс забеляза движението и насочи пистолета си под джипа право към него. Той се търколи обратно само миг преди куршумът й да отчупи върха на една от обгорелите дъски в ъгъла.
— Копелето е от тази страна! — викна Грейс. — Отпред!
Кавано се надигна и приведен, притича по посоката, откъдето бе дошъл, по лявата страна на изгорения дом. Едва не повърнал от разгорелия се в него конфликт между двата хормона „бий или бягай“, той се остави на инстинктите си, придобити в безброй изнурителни тренировки, на опита си, набран в бойни условия, и извикал на помощ всичкия си кураж, профуча покрай ъгъла. Срещу него тичаше единият от мъжете, който, като го видя, закова на място от изумление. Реагирайки на вика на Грейс, той се бе спуснал от хамбара към дома само за да бъде пресрещнат на половината път от Кавано, който с два бързи изстрела в гърдите го повали на място.
Без да спира, той продължи напред, стигна до поваления, провери дали е мъртъв и взе оръжието му. Нямаше представа дали в пълнителя са му останали патрони и колко, но все пак щяха да бъдат повече, отколкото имаше в момента. Понесъл и двата автомата, той стигна до левия заден ъгъл на големия дом. Другият бе ранен и едва ли би излязъл от прикритието си, освен ако нещо много основателно не го принудеше. Грейс също бе ранена и можеше да се придвижва на куц крак или пълзешком. Затова вероятно също нямаше да й се иска да напусне прикритието си зад експлоръра, докато не разбере какво става. Нито един от тях не би могъл да разбере какъв е резултатът от изстрелите, които несъмнено и двамата бяха чули. Логично бе, че ако техният е победил, ще им извика, но ако не е уцелил, щеше да мълчи, за да продължи да дебне Кавано, така че липсата на победен възглас не означаваше задължително, че Грейс и нейният човек трябва да считат мъжа за убит.