— И какво ви говори това?
— Че сте били привлечени на работа в свръхсекретен отдел на Министерството на отбраната или на друга правителствена организация, притежаваща достатъчно власт да предизвика информационно затъмнение. Като се сблъскаме с подобен случай, започваме проучване, за да разберем върху какво работи даденият учен. Във вашия случай се позатруднихме, докато разбрахме, че сътрудничите на „Текнолоджик“, и то в секретна подземна лаборатория във Върджиния. Проектът е имал кодовото название „Проект 99“.
Докато с интерес слушаше разговора, Джо не откъсваше поглед от широката порта в края на алеята и видя как тя бавно се отвори.
— Какво знаете за „Проект 99“? — попита Роуз.
— Почти нищо.
— Питам се как изобщо сте научили за него.
— Следим научните изследвания по целия свят, но не чрез публикациите и официалната информация.
— Предполагам, намеквате, че прониквате в компютрите на правителствените организации — кротко каза Роуз.
— Да не задълбаваме в подробности. Важното е, че не работим за пари, а изпълняваме мисията, в името, на която е създадена нашата организация.
Джо беше изненадан от търпението си. Въпреки че като слушаше разговора, научаваше много подробности, недоумението му нарастваше. И все пак беше готов да чака, докато научи отговора на въпроса, който го вълнуваше. Още беше под въздействието на странното усещане, което бе изпитал при докосване на снимката. Докато размишляваше върху случилото се, започваше да разбира, че синестезията е била само прелюдия към разкритие, което ще се окаже по-невероятно и разтърсващо от най-безумните му предположения. Твърдо бе решен да научи истината, но интуицията му подсказваше да не бърза.
Джошуа излезе на булеварда и зачака, осветен от оранжевата луна.
Марк промълви:
— Както вече споменах, ние отблизо следяхме вашата работа, която представляваше особен интерес, поради секретността на „Проект 99“. Преди година вие напуснахте работа и само след едно денонощие бяхте най-преследваната жена в страната. Дори след като се разбра, че сте загинали при самолетна катастрофа, продължаваха да ви търсят… по следите ви бяха много хора, разполагащи с неизчерпаеми средства… Стори ни се странно, че така отчаяно търсят една мъртва жена.
Роуз само въздъхна, изглеждаше уморена до смърт. Джо хвана ръката й и окуражително я стисна. Тя още трепереше, но кимна в знак, че всичко е наред.
— Започнахме да получаваме доклади от една тайна полицейска организация, в които се казваше, че сте жива и провеждате срещи със семействата на пътници, загинали при катастрофата на полет 353. Започнахме свое проучване. Разполагаме с екип от добре обучени специалисти, някои от които са служили в армията. Всъщност наблюдавахме агентите, натоварени с наблюдението на хора като Джо… Излиза, че не сме си губили времето напразно… поне спасихме живота ви.
— Много съм ви признателна — промълви тя. — Но нямате представа в какво се забърквате… на каква смъртна опасност се излагате.
— Доктор Тъкър — отново заговори Марк, — нашата организация вече наброява девет хиляди души, всеки един е посветил живота си на това дело. Нищо не ни плаши. Вярваме, че сте направили зашеметяващо научно откритие, което ще се окаже повратна точка в историята на човечеството и завинаги ще промени живота на хората. Ето защо ви смятаме за наш съюзник.
— Имате право — прошепна тя.
— Доктор Тъкър, с вас имаме обща цел — да се борим срещу силите, чието единствено желание е да скрият истината от човечеството, да го държат в мрака на незнанието и страха.
— Не забравяйте, че доскоро работех за тях.
— Но сте се отказали.
Някаква кола сви от магистралата и спря, за да вземе Джошуа. Последва я още една, която зави по алеята към къщата.
Роуз, Марк и Джо се изправиха на крака, докато двете коли — Форд и Мерцедес, заобиколиха фонтана и спряха пред тях.
Джошуа слезе от форда, последван от млада брюнетка. Мерцедесът беше шофиран от азиатец на около трийсет години.
Всички се събраха около Роуз Тъкър и за момент замълчаха.
Постоянно усилващият се вятър вече не шепнеше в листата на дърветата, а изявяваше глас в призрачно оплакване, което смразяваше кръвта, подобно на ужасяващия вой на глутниците койоти, преследващи жертвата си в някой каньон.
На фона на светлината от градинските лампи потрепващата растителност хвърляше неспокойни сенки и постепенно избледняващата луна се заоглежда в лъскавата повърхност на колите.
Докато гледаше четиримата, които пък наблюдаваха Роуз, Джо видя, че я гледат не само с любопитство, но и с възхищение, дори със страхопочитание, сякаш беше светица или божество.